насочвам дрона към гражданското летище. На паркинга няма нито един микробус. За всеки случай заобикалям сградата и фокусирам камерата върху двайсетината пътници, които чакат своя самолет пред най-популярното в Афганистан изображение - на националния герой Масуд, Лъвът на Панджар. Кейт не е между тях.
Прехвърлям птичката си над контролната кула и я засилвам обратно към шосето за Саманган и Кабул. Пътят към Балх на десния дисплей е все тъй пуст откъм микробуси, а в средата се вижда, че второто ми птиче наближава отклонението за летището, откъдето се задава първото. Трябва да внимавам да не предизвикам най-куриозната авиокатастрофа. Ако блъсна две мини самолетчета едно в друго, със сигурно ще обезсмъртя името си в аналите на МИ6, а аз не горя от желание да се прочуя за вечни времена. Поне не по този начин.
Задържам втория дрон на място и пускам първия да лети в посока изток откъм юг с максимална скорост петдесет мили в час. После идва ред на онзи, който лети към Балх. И тогава на първия дисплей се появява сиво правоъгълниче, което започва постепенно да расте, защото го застигам. Скоро правоъгълничето се превръща в микробус и завива на север. Това вероятно е пътят към Хайратан. Да, точно така - вдясно от пътя има подстанция за високо напрежение. Пипнах ви!
Ориентирам минисамолетчето към подвижната мишена и се понасям през полето. Намалявам скоростта. Задницата на микробуса постепенно заема целия дисплей. Сив микробус с кабулски номер: KBL 35243 SH. Вътре пътуват четирима пътници... трима мъже и една жена.
Минавам отстрани, за да се уверя. Не, няма грешка. Жената е Кейт.
Издигам дрона на петдесет фута от земята и го оставям да следва микробуса от стотина ярда. Преди самият аз да се включа в преследването, е добре да предупредя тазсутрешния си домакин да очаква неканени гости.
* * *
Пришпорвам с максимална скорост дрона, който лети към Балх, и скоро стигам до града. Намалявам скоростта и го снижавам, защото аз съм минавал целия, маршрут само веднъж и то в обратната посока - тази сутрин. Концентрацията ми обаче е добра и не след дълго стигам до познатата ми къща.
Сега остава да привлека вниманието на Рустам. Задачата ми е улеснена от това, че всички врати са отворени, за да става течение. Откривам стария лечител да дреме на дивана във всекидневната. Птичето ми забръмчава пред него и той отваря очи.
Изглежда изумен, но не помръдва. Само следи с очи металното хвъркато. Дотук добре. Привлякох вниманието му. Сега трябва да му дам знак, който да изтълкува правилно. Правя два вертикални кръга пред снимката на загиналата дъщеря и връщам минисамолетчето назад към него. Когато Рустам посяга да го хване, аз го насочвам към острието на окачената на стената сабя и го ускорявам.
Най-десният дисплей се изпълва със снежинки, но за всеки случай подавам команда за самоунищожение. После отнасям вече безполезния компютър в банята и го пробождам с малка отвертка. Изчаквам малко и за да не останат никакви следи, пускам душа. Остатъците от органичната каша изчезват в канала. Връщам се в стаята.
Не зная защо, но ми е жал да унищожа втората птичка. Затова я насочвам към летището и я оставям да описва широки кръгове около радара. Надявам се, че скоро ще я забележат. После повтарям операцията в банята и с втория компютър. Накрая увивам оцелелия от тези жертвоприношения в голяма хавлиена кърпа и го понасям към паркинга на хотела.
Пред бариерата пазачът на паркинга разговаря с шофьора на таксито. Оставям компютъра на задната седалка и пъхвам банкнота в ръката на Ахмад.
- Да си жив и здрав. Това е за да се почерпиш.
- Благодаря ви, мистър. Извинете, одеве забравих да ви кажа нещо...
Точно сега нямам време за излишни приказки, но все пак се обръщам.
- Слушам те.
- Онзи, дето май им беше началник, каза на шофьора да кара към Хайратан.
- Благодаря, Ахмад.
Разделям се с още една банкнота. Той няма откъде да знае, че само е потвърдил нещо, което вече ми е известно, но информаторите трябва да се коткат.
Сядам до скъпоценния компютър. Шофьорът запалва двигателя и включва на първа скорост.
- Накъде ще пътуваме, мистър?
- Как се казваш?
- Исмаил.
- Карай към Хайратан, Исмаил. Ако стигнеш до един час, ще получиш добър бакшиш.
Мисълта, че може да изкара лесни пари - дотам са по-малко от петдесетина мили - е силен стимул. Лицето му придобива съсредоточено изражение и той настъпва газта.
Аз пък премествам компютъра на коленете си и се отдавам на размишления. Ясно е, че крайната дестинация на похитителите не може да е Хайратан. Това е малко градче, където всеки познава всекиго, или казано с други думи, най-неподходящото място, където да криеш отвлечен от теб човек.