Най-лошият вариант е похитителите да закарат Кейт в Узбекистан. Това би означавало, че те са хора на руските тайни служби, които не са престанали да се чувстват като господари в бившите средноазиатски републики на Съветския съюз.
Но откъде руските тайни служби или техните сателити биха могли да знаят, че Кейт е на път да разгадае тайната, до която те отдавна се домогват? И ако наистина са били те, щяха ли да проведат двете си нападения - във Вилнюс и край някогашния остров в Арал тенгиз - с толкова оскъдни сили?
Прозрението ме връхлита изведнъж. Всичко сочи, че нямам работа с тайните служби на бившата суперсила. Кейт със сигурност е отвлечена от Али-Масуд - онзи надзирател, за когото ми разправяше старият каландар. Забогатял е от наркотици, превърнал се е в местен наркобарон и е заламтял за световна власт. Което означава, че е луд, защото самата идея да властваш над умовете на всички хора е абсурдна. Освен ако...
Освен ако той иска да контролира само неколцина -лидерите на най-могъщите държави. Това вече изглежда толкова реално, че потръпвам - въпреки горещото септемврийско пладне. Луд или не, трябва да го открия. На всяка цена.
Очите ми автоматично се плъзват по грозната арка, под която в момента минава сивият микробус, и разчитат надписа: „Welcome to Hairatan City"[15]. Усмихвам се на претенцията на градчето, но с половин уста, защото мислите ми са насочени на друго място. Скоро ще науча с кого си имам работа.
Глава 23
КОГОТО ОБИКНА...
16 септември
Южният бряг на Амударя
1
В лявата част на дисплея от две-три минути се плискат сивите води на Амударя, а сега в далечината се очертава огромна конструкция - Мостът на дружбата, който Съветите са издигнали над реката още през шестдесетте години на двадесети век. Дали са подготвяли инвазията през осемдесета още оттогава?
Микробусът наближава моста и забавя ход. Времето - също. Това ми се е случвало неведнъж, но само при опасност. Не, само не завивай вляво!
Пълзейки като охлюв, микробусът отминава моста. Отдъхвам си и опъвам гръб назад.
Доволен съм, че няма да имам работа с руската мафия. С този самозван наркобарон все някак ще успея да се справя. Отвлякъл е О'Флехърти, Асия и децата, сега Кейт. Човек като него, който непрекъснато прилага един и същи трик, не може да е много умен.
Дали не го подценявам? Ако е толкова глупав, защо забелязах капана, който ми е приготвил, чак на половината път към Хайратан? Дали защото не ми беше много лесно да открия похитителите? Защо пък да не е било лесно? Ахмад, пазачът на паркинга, веднага ми описа микробуса, съобщи, че е с кабулски номер, и каза, че е чул как този до шофьора му казал да тръгва към Хайратан. На практика Ахмад ми подсказа по кой път трябва да се насоча. И още нещо. Защо шофьорът на микробуса - а афганците са склонни да карат като луди - ще се тътрузи по хубавото шосе за Хайратан с петдесетина мили в час, освен ако не иска някой да го застигне? Не някой неизвестен, аз!
На дисплея пред мен става нещо странно. Микробусът продължава да пъпли едва-едва и на около триста ярда след моста спира. Пътникът до шофьора излиза с туба в ръка и тръгва назад. Възможно ли е бензинът им да е свършил? Нещо не ми се вярва да са такива мърлячи, че да тръгнат на акция, без да доизпипат всичко. Тогава защо спряха? Защо именно тук?
Добре зададеният въпрос съдържа половината отговор. Спряха тук, за да са сигурни, че ще ги видя и ще ги последвам, а няма да свия по моста. Оттук следват най-малко два важни извода.
Първо, похитителите и шефът им не знаят за птичката на Кю и че аз ги следя от въздуха. Едно на нула за МИ6 и мен.
Второ, те също ме следят по някакъв начин. Вероятно сред камионите и бараките край отбивката за Хайратан е имало съгледвач, който им е съобщил, че не съм продължил по пътя за Кабул, а съм завил на север. Иначе нямаше да стигнат чак дотук, а щяха да отбият още край подстанцията, за да ме изчакат. Едно на едно.
Трето и най-важно, за разлика от мен Али-Масуд не е подценил противника си. Ако не обуздая проклетото си самочувствие, може да изгубя играта. Защото, както казва Сун Дзъ, „Когато не познаваш врага си, но познаваш себе си, твоите шансове за победа и загуба са равни." Две на едно за моя противник.