- Благодаря за поканата, Масуд ага. Щях да я приема дори ако твоите слуги не бяха взели нещо мое - казвам аз на пущу.
Зениците му се присвиват. Аз го изпреварвам:
- Не че е кой знае какво, но ние, мъжете, понякога държим на своите прищевки, нали така?
В тези три фрази са заложени няколко клопки и аз се надявам противникът ми да не забележи поне най-важната - опита да вляза в ролята не на случаен гост, а на човек, когото той сам е поканил. Това ще ме постави под двойно по-силната закрила на Традиционното местно убеждение, че гостът е свещен и неприкосновен, което пък ще ми позволи да спечеля време.
Втората е прякото внушение, че за мъжкар като мен Кейт не е кой знае колко важна. Надявам се това да ме отъждестви с избрания от мен филмов образ и да омаловажи в очите му не само жената, но и нейните умения. Малка презастраховка в случай, че в близките часове Базъл случайно спомене за тях.
И третата клопка е, че започвам разговора на пущу. Това ни поставя в равностойното положение на хора, говорещи чужд и за двамата език. В добавка този избор предполага, че аз нямам информация за произхода и, миналото на Али-Масуд, и прикрива познанията ми по узбекски и хорезмийски. И на последно, но не най-маловажно място, той ми позволява да поставя първото условие в нашата среща: избора на език.
Въпросът е дали Масуд ще го приеме.
5
Каландара пое в длани порцелановата купичка и дълго гледа зеленикавата течност. Задачата му не беше лека. Как да накара този английски шпионин да сподели тайните, които други англичани бяха измъкнали от ръцете му?
Беше прекарал първите тридесет и пет години от живота си в тотално корумпирана система, която дамгоса ума му с максимата, че всеки човек може да бъде купен. И точно това убеждение залегна в основата на успеха му в Афганистан. След операцията и престоя в полевата болница той смени държавата, но правилата на играта не се промениха. Триадата, която определяше житейския успех, остана същата: подкупи, шантаж и достъп до чужди тайни.
Каква точно комбинация от тези трите може да развърже езика на Джон Кей? И как е възможно изплъзващ се потаен тип като него така глупаво да се навре в капана, който Каландара му устрои с жената? Дали тя не представлява нещо повече от мъжка прищявка? А може би самият той, Масуд, е жертва на чужд блъф? Ако някой неизвестен враг е накарал този шпионин да се помотае из Мазари Шариф и Балх като примамка... Дали истинската роля на Джон Кей не е да послужи като маяк, който ще доведе в имението му цял отряд врагове? Това е първото, което трябва да се провери.
Каландара се усмихна лъчезарно.
- Мисля, че можем да намерим общ език - отвърна той на пущу. - Ако, разбира се, не си дошъл тук със задни мисли. Парвез - обърна се той към помощника си, - кажи на Ислам да дойде с детектора.
Парвез излезе.
- Носиш ли мобилен телефон или проследяващо устройство? - попита Каландара, като впери поглед в очите на своя гост.
Шпионинът се разсмя.
- За да се превърна в ходеща мишена за всеки, който поиска да узнае къде се намирам? Би трябвало да съм луд.
Не лъже, но все пак трябва да се провери, рече си Каландара.
Проверката не трая дълго.
- Чист е, господарю - каза човекът, когото Парвез доведе. Каландара кимна и махна с пръсти: „Разкарай се оттук." Ислам прибра детектора в кутията му и излезе.
За втори път Каландара подири вдъхновение на дъното на купичката чай. Съзнаваше, че гостът-шпионин се движи в много по-сложен от неговия свят и че ако се опита да го уплете в паяжина от думи, най-вероятно не шпионинът, а той ще се окаже в ролята на мухата. Какво пък, не казваха ли западняците, че честността е най-добрата политика?
- Радвам се, че ще говорим като мъже за своите прищевки. Какво ще поискаш за пергаментите от антикварния магазин във Вилнюс?
6
примера на домакина навеждам глава, за да скрия объркването си в купичката чай. В гласа на Али-Масуд няма и сянка от насилената увереност на блъфьора.. Защо той е толкова сигурен, че пергаментите са у мен? Обяснението, че не съм разчел добре одевешната сценка между двамата, не ме успокоява. Не ме очаква нищо добро, ако продължа да тълкувам погрешно техните мимики и жестове.
А сетне напрежението спада. Сещам се, че в България също съм изпадал в подобна ситуация. На света има два народа, които въртят глава в знак на потвърждение и кимат, за да кажат „не" - българите и индийците. Парвез, изглежда, е индиец.