Намекът му, че е най-богатият човек в Афганистан, потвърждава убеждението ми, че до мен седи един от добре скрилите същността си наркобосове. Следователно, макар и да е изградил собствена организация, тя не представлява особена опасност, тъй като е ориентирана към печалба от трафик на наркотици на регионално ниво. Оттук до господството над цял свят лежи цяла пропаст - каквото и да си въобразява Масуд. Това потвърждава извода ми, че той не представлява реална заплаха за света.
Нито за мен. Non bis in idem, както са казвали в древния Рим - Не два пъти за едно и също. След като се оставих да ме омае с трогателното си предложение, сега вече ще бъда нащрек. Praemonitus praemunitis (Предупреден значи въоръжен) е друга мъдрост на любимите ми римляни, а те са разбирали от война и шпионаж.
Не ми се ще Масуд да мисли, че се колебая, а всички тия разсъждения сигурно са ми отнели десетина секунди. Поглеждам часовника на домашното кино. Откакто влязох тук, са минали час и пет минути. Не съм си губил времето, защото изясних възможностите на потенциалния противник. Ако Исмаил се е върнал от Хайратан, спасителната част от операцията може да започне.
- Нека да бъде Неговата воля - казвам. - Аз ще ти дам копията и дори нещо по-добро.
Той се усмихва, но не казва нищо. Знае, че сега следва условието.
- Но нека първо видя моята приятелка.
Господарят на дома плясва с ръце. На прага застава един слуга.
- Доведи жената - казва Масуд.
След малко ще настъпи критичен момент. В никакъв случай не бива да позволя на Масуд да разбере коя всъщност е Кейт. Това ще изложи на опасност всичко - и нея, и мисията, и мен.
Откъм коридора се чуват приглушени стъпки. Влиза Кейт.
- Nie bój się i nic nie móv. Pamiętaj, że prawie nic nie rozumiesz po angielsku (He се страхувай и нищо не говори. Помни, че почти нищо не разбираш от английски.) - изстрелвам аз на полски, а после бавно и много отчетливо казвам на английски: - Как се чувстваш?
Масуд, който настръхва при звука на непознатия език, се поотпуска. Което означава, че както и предполагах, той знае английски достатъчно добре.
Кейт се съобразява с предупреждението ми и в отговор само накланя глава и леко сбърчва устни: „Горе-долу."
Аз потупвам възглавницата до мен.
- Siadaj (седни) - подканям я и се обръщам към Масуд на английски, за да ме разбере и тя:
- Искам да чуеш един диск. Нали мога да го донеса от колата?
Леко трепване издава, че е изненадан.
- Иди. Чакам те.
Навън горещината е спаднала и около таксито са се струпали десетина полуголи хлапета. Когато отварям задната врата, Исмаил отмята хавлиената кърпа от седалката до себе си. Под нея блясва с целофана си кутия шоколадови бонбони.
- Добре че се върнахте, преди съвсем да са омекнали, мистър.
- Няма проблем. Като се прибера в хотела, ще ги сложа за малко в хладилника - отговарям аз и прокарвам пръсти покрай ръба на задната седалка. Малкото DVD се плъзва в дланта ми. - Няма да се бавя повече от няколко минути, така че щом вляза в къщата, запали мотора. Искам да потеглим на мига.
- Разбрано, мистър.
* * *
Насочвам се към уредбата. Телохранителите се дръпват две крачки настрани и се обръщат към мен. Те нямат вид на хора, страдащи от прекалена деликатност. По-вероятно е да са научили за бойните ми подвизи във Вилнюс. Поставям диска в подалата се напред шейна и с дистанционното в ръка се връщам на мястото си.
- Един мой приятел от Балх записа музика по два от пергаментите - пояснявам. - Мисля, че е добре сам да прецениш какво ще получиш.
Очите на Масуд заискряват и той кимва: „Давай."
Глава 24
ЕЗИКЪТ НА БАРСА
16 септември
Южният бряг на Амударя
1
Този път свръхясното мислене извиква на живот три сцени:
Одисей троши и Цар Иван се лута Контейнери със
изгаря Орфеевата из коридорите на стаена смърт
лира на брега новопостроения изчакват своя час