край Троя. храм в Москва. в тъмно подземие.
Възможно ли е всяка победа на посредствеността, безумието и жаждата за власт да води неизбежно до следващата? Дали Историята е набрала такава инерция, че поколенията са обречни да маршируват от зло към по-голямо зло?
Единственият начин да спреш да правиш едни и същи грешки е да рискуваш с нещо ново. „Рискувай винаги и ще спечелиш - казваш баща ми, - защото рискът е законът на живота." Вероятно съм следвал неотклонно завета му, защото широкият утъпкан път беше дотук. Към бъдещето води поредица от несигурни пътеки:
Дали Рустам е Дали са съобщили Дали ще се отърся
разчел знака ми и на Ди за пускането от магията
се е подготвил? на трите дрона? достатъчно рано?
Ако дори една от тези пътеки се прекъсне...
Някой разтърсва рамото ми и прекъсва това разсъждение. С последен изблик свръхяснотата оформя нови мисловни нишки:
Кейт? Кейт? Кейт?
Тя се е надвесила над мен с предупредително вдигнат към устните показалец. Записът е свършил. Единственият звук, който чувам, е застрашителното бучене на реката. Извъртам се настрани и надигам глава.
Масуд се е изхлузил надолу и блажено се усмихва на някакво свое видение.
Телохранителите са полегнали на пода с глави един към друг като лениви източни кариатиди. Дулата на автоматите им подпират огромния плазмен екран.
Насочвам дистанционното и натискам „Eject". Отивам до уредбата, изваждам диска и го прибирам в джоба си. Улавям дланта на Кейт и двамата се измъкваме на пръсти.
Когато понечвам да затворя входната врата, зад мен долавям някакво движение. Поглеждам. В коридора стои Парвез. Изглежда недоумява как тъй си тръгвам без много шум. Кимвам му учтиво.
- Довиждане, мистър Парвез.
Той автоматично отговаря:
- Довиждане.
Хлапетата се разстъпват настрани и с ококорени очи наблюдават как отварям задната врата на таксито и подавам ръка на Кейт, за да й помогна да влезе. Отварям предната врата и сядам до Исмаил.
- Карай!
Потегляме. Смъквам прозореца и протягам ръка към огледалото за обратно виждане. От бързо отдалечаващата се къща изскача Парвез, размахвайки в ръце оръжията на заспалите телохранители. Добре че извадих пълнителите. Стражите пред вратата вдигат автоматите и се прицелват.
Усмихвам се. От такова разстояние и без патрони...
Два бързи изстрела. По дяволите, как можах да допусна, че телохранителите не са вкарали по един патрон в цевта?
Таксито занася и спира на няколко метра след последната къща.
- Спукахме гума! - панически изкрещява Исмаил. Двамата отваряме едновременно вратите и скачаме на пътя. Един куршум е пробил лявата задна гума и ако не измисля моментално изход, нещата ще тръгнат на зле. Оглеждам се. На брега на реката виждам лодка. Лъщи на слънцето като току-що боядисана, което предполага, че е в изправност и може да плава. Обръщам се към Кейт.
- Излизай! Бързо!
- Мистър! - дърпа ме за ръкава Исмаил. - Ами аз?
- Кажи, че съм те заплашил да те застрелям с пистолета - отговарям и за да съм сигурен, че ще ме разбере, тиквам протегнатия си показалец под носа му. Той моментално схваща идеята и излиза заднешком от таксито с вдигнати ръце.
Дръпвам Кейт за ръката и хукваме към брега. През рамо изкрещявам към Исмаил:
- И ни ругай колкото можеш!
Вероятно той и сам се е сетил за това, защото в следващия миг зад гърба ни се заизлива порой от клетви и обиди. Поглеждам през рамо. Исмаил се е вживял в ролята си толкова, че се привежда, вдига буца пръст, която се разсипва в ръката му, и я хвърля с тежки проклятия по нас. Е, поне него няма да го мисля.
2
Каландара се върна към действителността със спомена за нещо хубаво. Не беше изпитвал нищо подобно досега и преживяното далеч надхвърляше представата му за кеф - това прехвалено източно понятие за изключителна наслада. Той не можеше да определи защо музиката го е развълнувала по толкова непривичен начин, макар в книгите да бе попадал на тази умозрителна идея: хармония с окръжаващия го свят.
Това го изплаши. Идеята за хармония и мир заплашваше да разруши собствените му устои и да подложи на съмнение всички взети досега решения. Насладата от музиката като че ли носеше със себе си и капчица катран. Каландара се взря по-внимателно и с непривична яснота видя източника й.