Добре че още по обяд накара Парвез да заповяда на Дауд да докара всичките си главорези от Кабул. Когато те пристигнат тук, ще е вече тъмно и повечето хора ще спят. Щом привърши с разпита на английския шпионин, той лично ще се погрижи за дежурния в контролното помещение, а за всички други ще даде карт бланш на Дауд.
Щом взе това решение, Каландара възвърна душевното си равновесие. Помисли си, че вече може да се наслади на усещането за свобода и летене, ала се оказа, че за това няма време.
Далеч напред по пътя между пясъчните дюни се вдигаше прашен шлейф. Таксито! Проклетият Джон Кей!
2
Кейт отхапва половин бонбон и примижава от удоволствие. По нищо не личи, че допреди пет минути е бягала от куршумите на трима главорези по сплетените клонки на ивица от нискорасли храсти.
- Благодаря ти. Помислил си за всичко - казва тя, като лапва и втората половина.
- Част от заслугата е на Исмаил - признавам аз. - Ако той не се беше сетил да увие кутията в напоена с вода кърпа, сега бонбоните щяхме да ги пием - и отново пъхвам кутията под въпросната кърпа.
Дочул името си, нашият шофьор наостря уши, но бързо се отказва да следи потока от полски думи. И тъй като се сеща, че бакшишът му е обещан при условие да ни закара до час в хотела, настъпва пак газта.
Кейт ми подарява размекваща сърцето усмивка.
- Може и да се е сетил за кърпата, но бонбоните са твоя идея, нали?
Усмивката й се изпарява като капка вода в нажежени пясъци, защото протяга ръка към кутията, ала тя вече не е там.
- Къде ги скри? Искам още!
- Опасявам се, че ако ти ги дам сега, направо ще умра от любопитство. Ще трябва да те чакам цяла вечност. Или поне докато опразниш цялата кутия.
- За какво си толкова любопитен?
- Да ми обясниш за каква втора спирала говореше в хотела.
- Дай ми бонбоните и ще ти кажа.
Усмихвам се и не отговарям. Тя си припомня, че съм не по-малко упорит от нея и се предава.
- Идеята ми дойде покрай музикалния етюд, който имах удоволствието да пресъздам. Ти усети ли нещо необичайно, след като го чу? Имам предвид ефект, който да не е изчезнал с първото прослушване. По аналогия с онзи „послевкус", за който говорят познавачите на вината, бих го нарекла „послеслушане".
Много добре разбирам за какво ми говори.
- Известно време умът ми сякаш работеше по-бърже и едновременно успяваше да следва няколко мисловни пътеки. За себе си нарекох тази способност „свръхясно мислене", но ако трябва да й дам по-точно определение, ефектът беше като да превключиш от последователна на паралелна обработка на информацията, с която разполагаш.
Докато говоря, лицето на Кейт просветва от възторг и тя като че ли едва изчаква да приключа, за да се хвърли на врата ми.
- Значи не съм си го въобразила! - възкликва. - О, Джон, ако знаеш колко съм ти благодарна за тази възможност!
Отвръщам на прегръдката й, като внимавам да не й строша някое ребро от радост. Мисълта какво ли ще изскочи от останалите сто пергамента опиянява и мен.
- За пръв път попадам на музика, която действа като усилвател не на емоциите, а на умствените способности - казва тя, като ме пуска и си поема дъх. - Когато я прослушах за пръв път - не като композитор или аранжор, а като обикновен слушател, - се запитах какво е общото между онези изпълнения на Орфей, за които знаем нещо.
Ако е възможно да я слушам с по-голям интерес и възхищение от досега, тя го постига.
- Орфей е омагьосвал птици, животни и дървета, измолил е от Хадес да пусне Евридика, надпял е сирените... Какво е общото от наша гледна точка?
Тя ме заглежда очаквателно и аз се хващам за първото, което ми идва на ума.
- Че не знаем думите?
- Точно така. Божественият музикант Орфей е също така и най-великият поет. За него музиката е онази част от магията на песента, която създава основната нагласа. Оттам нагоре всичкото е слово.
Свръхяснотата се завръща със скок.
В началото имаше Дали оттам съм Неефективно ли е
Музика и Слово, заимствал своята психотронното
вероятно гласи идея за носеща и въздействие, ако
езотеричната модулираща не е съпроводено
Библия. информация? от слово?