Потресен съм не толкова от този залп от въпроси, колкото от мисълта, че мога да се връщам към свръхяснотата всеки път, когато имам нужда.
После усещам дланите на Кейт на слепоочията си.
- Джон! - в зелените й очи се е загнездил страх. - Какво ти става?
- Здрав съм, не се тревожи - и подкрепям думите си с усмивка. - Току-що осъзнах, че музиката на Орфей живее в по-висши сфери и няма как да бъде превърната в психотронно оръжие. Изглежда, че страхът, който Одисей е изпитвал от нея, по някакъв начин се е предал и на мен. Опасност няма и никога не е имало.
Не биваше да говоря с такова пренебрежение за въображаемата опасност, защото ни връхлита светкавично нарастващ рев. Без да разбера какво ни заплашва, дръпвам Кейт за раменете и я похлупвам с тялото си. Част от секундата по-късно се блъсваме в седалките пред нас. Таксито се завърта като пумпал върху посипания с пясък асфалтов път и спира. Обръщам глава по посока на затихващия рев.
Над шосето за Хайратан се носи една сътворена от човек красива птица. Издига се нагоре, прави завой на 180 градуса и се приземява на не повече от десет ярда от нас. Отвътре излизат трима души с автомати - нагледно доказателство, че големите приказки са същинска беля.
Добре дошла, опасност! Не остана друго средство, за да се боря с теб, освен вдъхновените импровизации.
3
- Ти да не би да ме подозираш? Нали ако ти мислех злото, можех просто да те убия заедно с телохранителите ти? - в гласа на англичанина прозвуча такава обида, че Каландара се обърка. Неясен спомен премина като вихър през ума му и изчезна, оставяйки след себе си дразнещото усещане за изплъзваща се и необяснима логика.
- Не твърдя, че си искал да ме убиеш, а попитах защо взе със себе си жената.
Джон Кей разпери ръце.
- Нима мога да съм сигурен, че докато отсъствам, няма да й се случи нещо лошо? Тръгнахме си мирно и тихо и в следващия миг твоите стражи започнаха да стрелят по нас. Какво друго можех да направя след това, освен да бягам?
Този път Каландара успя да възкреси дразнещия го спомен. Навремето неговият дядо му подари малко коте. Щом поотрасна, котето разви невероятната способност да изчезва от всяко затворено помещение. Момчето го търсеше с часове из всички стаи. И точно когато усещането за провал и непоносима загуба напълваше очите му със сълзи, котето се появяваше неизвестно откъде. Логиката на шпионина изглеждаше също така загадъчна и неоспорима.
Каландара присви очи.
- Ако не си се опитвал да избягаш, кажи ми закъде беше тръгнал.
Джон се усмихна съучастнически.
- Ти ме прие като свой син и това е нещо, което никога няма да забравя. Аз бях още малък, когато останах без баща. Затова прецених, че съм длъжен да ти отвърна с подобаващо уважение. Исках да те запозная с човека, който превръща знаците от пергаментите в музика.
- Да ме запознаеш?!?
- Да. Смятах да го доведа тук.
Каландара захапа долната си устна. Джон Кей забеляза това и поклати глава.
- Разбирам, че ти продължаваш да виждаш в мен не толкова свой син, колкото английски шпионин. Трудно ти е да повярваш, че мога с такава лекота да туря кръст на работата си за Сикрет сървис и да мина на твоя страна. Аз обаче имам основателна причина да го сторя. Станах шпионин, за да отмъстя за баща си, който също беше агент на МИ6. Той не загина поради катастрофа или някаква нелепа случайност. Неговите шефове го изпратиха на сигурна смърт. Защо трябва аз да им бъда верен, след като зная, че те ще ме предадат така, както навремето предадоха баща ми?
Напрежението на Каландара рязко спадна. Загубата в детството на най-близкия човек, желанието да отмъстиш за нея и избликът на емоции му бяха познати. А неочаквано появилата се перспектива да разполага със специалист, който е способен не само да ги чете, но и да ги превръща в музика - и то каква музика! - изведнъж го доближаваше до дългогодишната му цел.
И все пак най-важното от всичко беше, че отсега нататък контролът щеше да бъде изцяло в неговите ръце. Оставаше само да измъкне от Джон Кей един адрес.
- Откъде твоят музикант е получил такива знания за древните езици? Кой е той?
- Наричат го Рустам. Той е узбек, последната издънка на фамилия на потомствени музиканти. Бил е ученик на един от най-известните суфи музиканти - Хизрат Инаят Кан. Всемогъщият ми помогна да се запозная с неговите племенници в Хива. Те ме заведоха при Рустам и аз му оставих пергаментите, които преди няколко дни купих от един антиквар във Вилнюс, Литва.
Каландара се усмихна на себе си. Знаеше по какъв начин шпионинът е „купил" пергаментите и тази тайна му даваше още един лост за влияние над него.