- Ще съобщя на Парвез за твоето желание. Той утре ще пристигне в Кабул - каза той по-меко и тръгна към вратата. На прага се обърна и разтегли устни в подигравателна усмивка. - Химик, помни, че за последен път ти правя услуга.
Гласът му прозвуча като кикот на хиена.
3
Влизам вкъщи почти тичешком, защото междувременно получавам втори есемес. Това може да означава само едно - някъде става нещо, което изисква спешната ми намеса. Със сестра ми Диърдри си разменяме поздравления само за Коледа и рождените дни и тя дори не знае, че на нейно име се води СИМ карта с този номер. Логистичният отдел на МИ6 плаща всички телефонни сметки навреме и мобилният оператор няма никаква причина да я безпокои.
Сядам на бюрото и преписвам дума по дума съобщенията. Днес е неделя, значи трябва да извадя първите букви на първата и втората дума от всяко изречение. Според уговорката ни с Ди, моя бивш шеф, по този начин ще получа онази кодова дума или фраза, която придава скрит смисъл на цялото съобщение. Нещо като първо равнище на защита срещу съперничещи разузнавания и потенциални врагове.
Първото съобщение гласи:
Old Randolf died. Phoned Edna too. You should come for the service - 3 p.m. Friday, local church. (Старият Рандолф умря. Обадих се и на Една. Трябва да дойдеш на службата - петък, 3 следобед, в местната черква.) ORPEYS.
Ди май се е поувлякъл с защитата, защото ORPEYS не ми говори нищо. А може би е включил допълнителен кодиращ елемент, за да стимулира мисловните ми способности. Вероятно смята, че са закърнели от дългото бездействие. Усещам, че се усмихвам сам на себе си или по-скоро на предусещането си за предизвикателство. Какви ли уловки е измислил?
Колкото и да е необичайно за човек с тънко чувство за хумор, Ди обича каламбурите, следователно първото равнище на загадката е най-вероятно фонетично. С „Old" и „Randolf" всичко е наред, но ако от „Phoned" извлечем звуковата стойност на първите две букви, ще получим ORFEYS.
Това вече ми изглежда по-смислено. И тъй като е изключено Ди да допусне правописна грешка, вместо F написвам двете съставящи звука букви - ORPHEYS. Останалото е просто като фасул - звуковата стойност на „You" е „U", откъдето следва, че окончателният вид на първата част от съобщението е ORPHEUS. Очевидно става дума за митичния музикант. Дали това е случайно попадение, или Ди знае, че живея в сърцето на древна Тракия?
Едва ли ще мога да си отговоря на този въпрос, без да разшифровам и второто съобщение.
Pneumorrhagia sinistra. Your D. (Кръвоизлив в левия бял дроб. Твой/Твоя Ди.)
PSYD.
Предполагаемата причина за смъртта на стария Рандолф оставя у мен същото впечатление за пълна безсмислица. Аз обаче съм сигурен, че бившият ми шеф не е устоял на изкушението да ми подскаже, че съобщението е изпратено лично от него. В такъв случай D не означава Диърдри, а собствения му инициал - Ди, и като го махна, свеждам четирите букви до нещо с прекалено много значения. Какво ли означава PSY - психо, психичен, психологичен? Тъй като здравият разум изисква между двата есемеса да има логическа връзка, най-вероятно ми се струва Ди да е имал предвид психическото въздействие на музиката на Орфей.
И така, моят шеф иска да се явя при него в Обединеното кралство заради нещо, което е свързано с въздействието на музиката на Орфей. Само че не незабавно, а чак в петък, 3 часа следобед. Целта му едва ли е била да ми осигури още няколко дни блажено бездействие в моето убежище. По-скоро е направил намек да се явя подготвен на срещата. И тъй като единственият ключ към предстоящата ми задача, с който разполагам, е името на Орфей, започвам да обмислям откъде да науча нещо повече за него. Нещо, което да не е известно дори на МИ6. За щастие съм на вярното място.
Това леко ме огорчава. Дали Ди си е спомнил за мен само защото по една случайност съм се оказал точно там, където трябва? Примирявам се с мисълта, че преди да потегля за срещата ни в петък, трябва да проуча всичко възможно за легендарния музикант и певец, и отново се съсредоточавам върху съобщенията.
Оказва се обаче, че няма върху какво толкова да се съсредоточавам - по-нататък нещата изглеждат съвсем ,очевидни. Ди ме призовава на служба в местната черква. Значи трябва да го търся не в онази лъскава грамада на „Воксхол Крос", която изглежда като леко осъвременен вариант на декорите от филма „Метрополис", а на едно доста по-тихо и неизвестно на чуждите разузнавания място. Това пък поставя въпроса с връщането ми в Обединеното кралство.
В света на разузнаването и контратероризма параноята е най-здравословният начин на живот. Затова автоматично отхвърлям възможността в четвъртък да хвана самолета на „Бритиш Еъруейз" от София за Лондон и Манчестър и след четири часа и един скоч да сляза на родна земя.