Мартин Скот
Траксас и монасите воини
1.
Макри се появи във „Възмездяващата секира“, препасала сабята и стиснала познатия бележник с философски записки под мишница. По шията й се стичаха едри капки пот.
— Навън е по-горещо от оркски пъкъл — оплака се тя.
Изломотих в знак на съгласие. За повече нямах сили. Вътре също бе по-горещо, отколкото в оркски пъкъл. Силите ми стигаха колкото да надигам халбата с бира.
Смяната на Макри тъкмо започваше. Тя свали наметалото, с което излизаше навън, и го хвърли зад бара, след това напръска лицето и раменете си със студена вода. Тънки ручейчета се плъзнаха надолу между халките на металната и препаска — облекло, което подчертаваше достойнствата на прекрасното й тяло и й осигуряваше солидна порция от бакшиши от страна на докери и моряци, варвари наемници и прочее отрепки, каквито идват да се наливат в нашата кръчма.
Макри обитава една малка стая на горния етаж. Аз също живея тук, но моите стаи са в дъното на коридора и са два пъти повече. Казвам се Траксас и когато жегата поспадне и движенията, поне моите, станат възможни, си изкарвам прехраната като частен детектив.
„Най-добрият магьосник-детектив в град Тюрай“ — така пише на вратата на приемната ми. Добре де, признавам, че магьосническите ми умения са доста ограничени и постоянно се топят, но макар да не мога да се меря с дворцовите магьосници, все още ме бива да свърша туй-онуй. Искам да кажа, че не съм си изгубил интуицията, с която може да се похвали всеки малко по-кадърен маг. Освен това, дадат ли ми случай, захапвам го като куче кокал. В този смисъл надписът може да се окаже правдив.
Не съм написал, че вземам евтино. И без това всички го знаят. Откакто си изгубих сладката служба в двореца, животът спря да ме гали по главата.
Вдигнах немощно ръка и дадох знак на Гурд да донесе още една бира. Този застарял варварин от севера е собственик на „Възмездяващата секира“.
— Май днес няма да свършиш и за пет пари работа — подметна Макри.
Махнах безгрижно с ръка.
— Още харча хонорара от последния случай.
Преди месец и половина помогнах на претора Цизерий, а сега той е важна особа в града. Освен това го избраха за заместник-консул, което го прави втория най-важен правителствен чиновник след консула Калий. А както е известно, консулът отговаря само пред краля.
— Мда — добавих замислено, докато вдигах следващата халба. — Старият Цизерий се оказа щедър човек. И има защо, ако не знаете. Едва ли щеше да спечели изборите, ако не му бях спасил задника.
Макри се подсмихна. Тя се подсмихва на всичко, което казвам, но аз не й се сърдя. Първо, защото е един от малкото ми приятели в този смрадлив град, и второ — често ми помага в работата. Не в процеса на самото разследване, а когато опре до бой. Обитателите на нашето кварталче — Дванайсет морета, — все изтъкнати личности като докери и джебчии, не обичат да са под лупата на разследването, така че в повечето случаи се налага да позавъртя сабята, ако искам да получа отговори на въпросите си. И в това няма нищо лошо, защото ме бива да въртя сабята. А Макри навремето е избягала от гладиаторските галерии на орките и ако питате мен, сега е един от най-опасните майстори на сабята, които ходят по земята. Не преувеличавам. Може да е само на двайсет и една и да работи като келнерка в кръчмата на Гурд, за да си изкарва прехраната и да плаща вноските в Школата на гилдиите, но стисне ли дръжката на сабята в едната ръка и бойната секира в другата, спукана им е работата на озъбените врагове пред нея, казвам ви.
Седем години се е била в оркските гладиаторски галерии. Освен че е усъвършенствала бойните си умения, тя е намразила всички живи орки чак в червата. Вярно, че всички ненавиждат орките, макар сега да сме в мир с тях. Но омразата на Макри е нещо по-особено. Сигурно защото във вените й тече и малко оркска кръв. Е, има и елфска също. Тя наистина е необичайна смесица, което понякога предизвиква не дотам приятни подмятания, но съм забелязал, че посетителите ги преглъщат, когато люшне тъмната си коса над бронзовите си рамене и завърти кръшно пременената си в метална препаска снага.
— Понапълнял си — подметна ми тя.
Изпъчих гордо шкембе.
— Остави го на мира — ухили се Гурд и ми донесе още една халба. — Траксас не обича да се труди, когато е горещо. Помня, по времето на Войната с орките с ръжен не можеше да го изкараш срещу врага, когато напечеше слънцето.
Игнорирах този опит за фалшиво представяне на героичната ми натура. Искрено мога да заявя, че по време на Войната с орките въртях здравата сабя. Но нека се подиграват. Аз съм си заслужил почивката. Като си помисля, че миналата година по същото време вдигах прах из пристанището да диря един прещракал полуорк, който бе прерязал гърлата на осмина и за малко да ме направи девети в поредицата. Но сега, благодарение на солидното хонорарче от Цизерий, можех спокойно да прекарам цялото горещо лято в наливане с бира и въобще да не помислям за работа.