Пред ателието имаше цветна леха, насред която имаше полегнала статуя на горска нимфа. Въпреки горещината цветята бяха в доста добро състояние, ала напоследък, изглежда, бяха занемарени. По пътеката имаше малки жълти листа. Погледнах отново лехата. Нито едно от цветята не беше жълто. Странно. Може би беше имало само няколко жълти цветчета и листенцата им бяха опадали? А може би не. За всеки случай събрах листенцата и ги прибрах в една кесия, която винаги си нося за подобни случаи.
Поостанах още малко, за да не пропусна нещо важно. Капитан Рали ми бе казал, че не знае къде може да е жената на Дрантакс. Не беше изключено просто да крие тази информация от мен. Освен това бе наредил да откарат на разпит тримата прислужници в дома, тъй че от тях не можех да узная нищо. Май наистина беше време да си вървя.
Налагаше се да се срещна час по-скоро с Гросекс, но когато отново минавах покрай дома на Астрат Тройната луна, реших да се отбия при него. Астрат е магьосник, при това доста добър, а сега се нуждаех от помощта му.
Докато крачех по улицата, ми се стори, че ме следят. Имам инстинкт за тая работа — може да ми е останал от времето, когато се учех за магьосник. Стигнах къщата на Астрат и докато дърпах звънеца се огледах крадешком, но не забелязах никого.
Един слуга ме покани да вляза. Къщичката на Астрат е малка за магьосник от подобен ранг. Също като мен и той е виждал някога по-хубави дни. Преди няколко години обаче бе загазил и сега трябваше да се радва, че все още го търпят в града. Тогава държеше поста служебен магьосник на Стадиум Супербиус и отговаряше за това надпреварите с колесници да протичат без намесата на други магьосници. Тюрайските граждани са особено чувствителни на тази тема — никой не би желал да заложи на колесница, която да спънат с невидимо заклинание — ето защо службата на Астрат се ползваше с голяма почит. След поредица от странни резултати се разнесе слухът, че Астрат вземал подкупи, за да си затваря очите пред намесата на други магьосници. Имаше голяма опасност да го тикнат в тъмницата или дори да бъде подложен на линчуване, но тогава аз се поразрових тук-там и успях да му спася репутацията — е, не напълно, защото негодникът наистина беше виновен, но поне размътих водата дотолкова, че да няма солидни доказателства срещу него в съда. Астрат успя да отърве прогонването от Магьосническата гилдия, но беше принуден да напусне работа. Заради скандала изгуби красивата си вила в Тамлин и се премести в Пашиш, където се прехранваше с дребни задачки.
Често наминавах при него за съвет. Може някога и да бе проявил алчност, но умът му бе остър като ухо на елф, когато ставаше дума за магьоснически дела. Освен това беше щедър към гостите си, а и винаги се радваше да ме посрещне. Никой от старите му приятелчета не се доближаваше и на миля от къщата, което не му оставяше кой знае какви възможности за интелигентен разговор.
Още докато се намъквах, той нареди на слугата да донесе вино и плодове. Миниатюрната предна стая бе претъпкана с книги, стъкленици и други вълшебнически помагала, та се наложи да поразчистя малко, преди да си намеря място за сядане.
— Как е? — попитах.
— По-добре, отколкото да греба на робска галера, но инак все същото. Кълна се, че ако се наложи да направя още един хороскоп за жената на рибаря, ще му съсипя целия улов. Тази работа ме убива, Траксас. Представяш ли си, женицата има четиринадесет деца и иска да знае в подробности бъдещето на всяко от тях. Откъде, по дяволите, да знам дали седмата й дъщеря ще има сполучлив брак?
Той въздъхна и наля вино. Побъбрихме малко за това, което става из града и най-вече дали след като бе избран за заместник-консул, Цизерий ще промени нещо и какви са възможностите за военен конфликт с Ньодж и Матеш.
— Чу ли за Дрантакс?
Той кимна.
— Чудесен скулптор. Още щом научих, опитах да проуча обстоятелствата, но не ми се удаде.
Могъщ магьосник като Астрат Тройната луна може понякога да вижда назад във времето. За късмет на престъпния свят в Тюрай този трик е доста труден, понякога почти невъзможен, ако трите луни са в неподходящи фази. Случвало се е магьосници от Съдебната палата да решават сложни случаи с едно успешно надзърване в миналото, но това става рядко. По-често детективи като мен вдигат прах из улиците и задават тъпи въпроси.
Разказах му всичко, което знаех за случая, и го попитах за статуята.