Все пак се опитах да запазя самообладание. Пък и никога не съм превивал врат пред тези хора. Братството може да коли и беси в района, но няма случай да съм се умилкват пред главорезите им. Сграбчих от шкафчето една бутилка кли, отпих юнашка глътка и предложих на Макри.
— Много пиеш, дебеланко — подметна презрително Касакс.
— Така ли смяташ?
Главорезите излязоха от спалнята. Единият понечи да каже нещо, но другият го изпревари.
— Няма никой, господарю.
— Какво искаш да кажеш с това, по дяволите? — озъби се Касакс.
— Ами, че няма никой, господарю.
Един от стражниците кимна.
— Претърсете цялата кръчма — разпореди се Касакс. Префектът Толий нареди на хората си да направят същото.
„Я виж ти — рекох си. — Объркващото заклинание е свършило работа.“ Макар Куен да беше в спалнята, никой не я беше видял.
Касакс ме изгледа свирепо и каза:
— Траксас, ако криеш курвата, здравата си загазил. Тя изгори една от кръчмите ни. Заради нея си отиде един добър човек. Братството не прощава подобни работа.
— А защо прощавахте на този „добър човек“, че я биеше? — подскочи Макри и се изправи пред Касакс.
Той повдигна рамене.
— Това е част от работата.
— Така ли? Аз също работя в кръчма. Защо не пратите някой от главорезите ви да ме напердаши? — попита нахално Макри, присвила свирепо очи. Все още стискаше ножа. Касакс бе малко изненадан от неочакваната й атака, но не изглеждаше обезпокоен.
— Чувал съм за теб. Ти трябва да си Макри. Малко човек, малко орк и малко елф. Вярно ли, че ушите ти са заострени?
— Защо не провериш сам? — попита Макри. Със сигурност щеше да го изкорми, ако беше опитал.
Касакс се ухили.
— Казват, че умееш да се биеш. И че си добра със сабята. Мисля, че си пропиляваш таланта в тази дупка. Защо не дойдеш да работиш при мен? Ще те затрупам с пари. Може даже да платя да те вземат в университета.
Карлокс изпръхтя на последното предположение, но аз не бях сигурен дали Касакс не говори сериозно.
Макри изглеждаше объркана от това, че Касакс знае толкова много за нея, и не отговори. Продължаваше да стиска ножа и да оглежда бдително противниците си.
— Траксас, нашият магьосник проследи курвата до тази кръчма — каза Касакс.
— Може да е сбъркал. Не знаех, че в Братството използвате магия.
— Използваме, когато е нужно. Казвай — къде е тя?
— Никога не съм я виждал.
Касакс ме погледна намусено. В стаята се възцари напрегната тишина. Очевидно шефът обмисляше как да постъпи с нас. Накрая реши да ни остави на мира.
Преди да си тръгне обаче ни увери, че оставаме под постоянно наблюдение и ще бъдем накълцани на парчета, ако открият, че Куен е била при нас. Говореше тежко, като човек, който знае стойността на думите си.
— Не се съмнявам, че префектът Толий ще ме защити с цялата сила на закона — отвърнах безгрижно.
Префектът излезе, без да каже нищо.
Когато останахме насаме, Макри ми благодари за помощта и се извини за кашата, в която ме бе забъркала. Махнах с ръка. Бях твърде изморен, за да споря.
— Пък и ми беше приятно да натрия носа на главорезите от Братството. Дразнят ме, като ги гледам как се разпореждат с всичко, сякаш те пускат слънцето да изгрее.
— Аз пък мислех, че наистина те го правят.
— Както и да е, добре се позабавлявахме.
Сулания беше проспала цялата сценка. Обясних на Макри коя е тя и след това я попитах какво да правим с Куен. Със сигурност сега не беше най-подходящият момент да я местим, но не беше безопасно и да я оставяме тук. Объркващото заклинание едва ли би подействало на опитен магьосник, но за щастие Братството обикновено предпочиташе мускули пред магия.
— Всъщност, Макри, защо я настани в моето легло? Нямаше ли да е по-добре да я скриеш в твоята стая?
Преди Макри да отговори, вратата се отвори и на прага застана Глухарче.
— Убеди ли го вече? — попита тя. Облещих се.
— При мен нямаше място — обясни Макри. — Аз… такова… Глухарче каза, че може да поостане.
Изпъшках и се хванах за главата. Глухарче отново подхвана темата за делфините, но аз вече слизах по стълбите.
— Гурд, дай бързо една бира.
— Проблеми с Братството? — попита Гурд, който също изглеждаше малко разтревожен.
— С Братството ще се оправя — отвърнах. — Виж, сестринството ще ме довърши.
6.
Трябваше да пратя съобщение на Астрат Тройната луна, за да проверя дали би могъл да удължи действието на объркващото заклинание, докато решим какво да правим с Куен. Не можех да ида лично, защото щяха да ме проследят и да заподозрат, че се срещам с магьосник. Същото се отнасяше и за Макри, пък и тя заяви, че не би желала да пропуска следобедната лекция по реторика. Гурд и Танроуз не можеха да напуснат кръчмата, а Палакс и Кейби си изкарваха прехраната някъде по улиците.