Реших да не губя време. Изхвърлените на улицата трупове обикновено се прибираха от количките на градската морга и след това ги откарваха за изгаряне и погребване. За мое щастие смъртността в последно време бе нараснала, така че нещастниците, предали Богу дух, трябваше да чакат по две седмици, докато им дойде редът.
Открих капитан Рали в участъка. Когато му съобщих, че съм намерил убийците на Дрантакс, той ме засипа с въпроси, на повечето от които нямах особено желание да отговарям.
— Та значи според теб е чиста случайност, че двамината, дето си им видял сметката във „Възмездяващата секира“, са светили масълцето на Дрантакс, така ли? — попита той с нескрита подозрителност. — И как стана тъй, че точно ти ги разкри?
— Разбираш, капитане, че не мога да си издавам източниците на информация. А и това едва ли ще има особено значение — достатъчно е да намерим труповете и да поискаме магьосниците да ги огледат. Помисли си само — ти обираш славата, а Гросекс излиза на свобода.
Капитанът отвърна, че ще повярва на всичко това, когато го види с очите си. Излязохме и тръгнахме към моргата. Когато стигнахме, Рали прати един от помощниците да прегледа списъците.
— Все още смятам, че го е извършил чиракът.
— Оня млад влюбен нещастник? Стига, капитане, нима ти прилича на убиец?
— Прилича ми.
Не след дълго помощникът се върна и каза:
— Кремирани са вчера.
Ченето ми увисна. Сигурно имах ужасно глупав вид.
— Вчера? Ама как така вчера? Нали труповете чакат по две седмици?
— Вече не. Префектът Толий осигури допълнителни средства за нови работни места. Напоследък успяхме да разчистим натрупаното. Консулът смята, че е крайно време да се въведе ред в този град.
Погледнах отчаяно капитана. Той повдигна вежди.
— Кремирани значи. Много удобно, Траксас. Виж, зная, че ужасно ти се иска да си отървеш клиента, но аз съм зает човек. Нямам време за подобни глупости. Ако се сбиеш с някой друг бандит и той се окаже убиецът на Дрантакс, не ме търси за това.
Капитан Рали явно смяташе, че съм изфабрикувал цялата история и че предварително съм проверил дали телата са кремирани.
— Траксас, ти си добър войник, но като детектив от теб има толкова полза, колкото от евнух в бордей.
И си тръгна, а аз останах да преглъщам яда си. Проклет да е консулът, дето в последния момент бе решил да разчисти градската морга. Ако тези двамата наистина бяха убийците на Дрантакс, и последните улики от престъплението бяха безвъзвратно изгубени. Затътрих се към „Възмездяващата секира“. Какво друго ми оставаше?
Статуята бе все още у мен, но каква полза от нея? В началото сигурно е имало следи от аурата на двамата убийци, ала те със сигурност бяха изчезнали след преместването й във вълшебното пространство. Добре го помнех от уроците по тази тема. Във вълшебното пространство предметите запазваха само физическите си характеристики, всякаква магия там просто изчезваше. Колкото и забележително да бе моето откритие, то не ме приближаваше до възможността да отърва Гросекс от бесилото. Вече не знаех дали ще мога да го направя, след като и двамата заподозрени бяха кремирани.
— Е, какво пък, ще продължавам да се ровя — промърморих, колкото да не губя вяра, и си поръчах бира.
Видях Сулания на една от масите и се настаних до нея, за да й задам още няколко въпроса.
— Откъде баща ти е взел тази кесия?
Тя не знаеше. Смяташе, че я е донесъл от някакво далечно пътешествие на запад, когато бил млад.
— Това е много рядка вещ. Сигурно си даваш сметка, че в Тюрай е незаконно да я притежаваш? Доколкото зная, в града има само още две от този вид и те принадлежат на краля. Ако бяха спипали Талий с кесията, затворът не му мърдаше.
Забранени са по изричната заповед на краля. Защото току-виж някой скрил вътре сабя, за да я измъкне по време на аудиенция. Няма да е първият път, когато тюрайски крал се е разделял с животеца по този начин. Освен това подобни вълшебни предмети се откриват доста трудно от други магьосници. Пък и кой би очаквал една отрепка като Талий да притежава вълшебен джоб?
Сулания допи бирата и се огледа, готова да поръча нова.
— Слушай, Сулания. Този, който е убил баща ти, е видял сметката и на Дрантакс. Разполагам с неколцина заподозрени, но в момента не мога да стигна до тях. Все пак помисли си дали някой друг освен теб е знаел за кесията?