— Астрат Тройната луна каза да ти предам, че ще ти помогне — докладва тя.
Много й харесал Астрат. Най-вече наметалото му, в цветовете на дъгата, и пъстрата шапка — той си я слагаше само при специални случаи.
— Само че не съм сигурна дали разбира достатъчно от звезди. Защото не ми повярва, когато му казах, че всеки, роден под знака на дракона, ще има щастлива година. Обещах да се върна и да си поговоря с него по този въпрос.
— Горкият Астрат.
Глухарче отново подхвана любимата си тема за делфините. Изглежда, действително страдаха без своя целебен камък. Не можеше да разбере защо отказвам да й помогна.
— Много са притеснени от упорството ти.
— Ти пък откъде знаеш?
— Те ми казаха, разбира се.
Делфините не могат да говорят. Това са само приказки за деца. За момент си представих, че Глухарче е застанала на брега и изнася кратка лекция на подредени на плиткото делфини. Кошмарно видение. Бедните създания. Казах й, че съм зает, и я прогоних от стаята. Наистина имах много работа.
След като най-сетне останах сам, отворих книгата със заклинанията и се опитах да си натъпча в главата приспиващото заклинание. Един от най-неприятните странични ефекти на заклинанията е, че не можете да задържите в паметта си повече от няколко едновременно. Освен това, използвате ли ги веднъж, те губят силата си до следващото им заучаване.
Когато приключих с приспиващото заклинание, се почувствах малко по-добре. Имах неприятното предчувствие, че скоро отново ще бъда въвлечен в спор между различни войнстващи монаси и хич не ми се искайте да бъда беззащитен, когато започнат да си раздават шамари и ритници. Всеки, който си позволеше лукса да ме нападне, щеше да се озове похъркващ на земята още преди да ме е докоснал.
Появи се Куен. Съобщих й, че е точно толкова добре дошла в стаята ми, колкото орк на елфска сватба, и я изхвърлих най-безцеремонно.
— Иди намери стаята на Макри. Ако ви е тясно, можеш да се наместиш на раменете на Глухарче. Нека ти погледне хороскопа и да каже дали ще успееш да се измъкнеш от града.
След което седнах, отворих поредната бира и се замислих.
8.
Макри остана впечатлена от разказа за Тресий.
— Траксас, това е страхотен удар. Някой те наема да намериш нещо, което вече е у теб. Предполагам, че ще го въртиш на пръста си поне няколко седмици, за да го изстискаш докрай?
— Много забавно, Макри. Виждам, че в училище са поработили върху сарказма ти. Не му казах, че статуята е у мен, защото още не съм свършил с нея. Не забравяй, че се опитвам да докажа невинността на Гросекс. А това е важна улика.
Макри остана шашната като й показах грамадната статуя в кесията.
— Много ми хареса това вълшебно пространство. Може ли да влезем вътре?
— Разбира се, че не. Да се влиза във вълшебното пространство е нещо много лошо. Така казваше моят стар учител.
— Как мислиш, този Иксиал Всевиждащия наистина ли е убил Дрантакс?
Бях разказал на Макри всички подробности.
— Не е изключено той да е дърпал конците. Което е добре, защото ще отървем Гросекс, а и ще си върна на онзи надменен негодник префекта Толий. Но това не обяснява защо статуята е скрита в кесията. Как се е озовала в нея? Ако бандитите, които се опитаха да ме убият, са работили за Иксиал, защо не са му предали статуята?
— Може би не са имали търпение да си разчистят сметките с теб.
— Възможно е. Такъв съм си, привличам хората неудържимо. Но как са се сдобили с кесията със статуята?
— Може да е съвпадение. Да са я откраднали малко преди да дойдат в кръчмата. Нищо чудно този, който я е взел от Талий Зеленото око, да не е подозирал за съдържанието й.
Не беше изключено наистина, но въпреки това не бях напълно убеден. Във всеки случай Сулания бе доста далеч от истината, когато твърдеше, че са убили баща й заради неизплатения дълг към пласьора на дуа. Видели му бяха сметката заради тази кесия. Което означаваше, че убиецът е страшно безскрупулен тип, който убива само за да прикрие следите си при изнасянето на статуята от града.
— Макри, имаме работа с брутален убиец. Човек, чиито ръце са оцапани с кръвта на един магьосник и на най-видния скулптор в града. Известно ли ти е, че Талий е бил застрелян с арбалет?
— Чух, че бил отровен от слугата.
— Скалъпена от властите история за замазване на очите. Бил е замесен в търговията с дуа, вероятно е внасял стоката в двореца и я е предавал на принц Фрисен Акански. Консулът Калий едва ли кипи от ентусиазъм отново да избухне подобен скандал. Само преди два месеца обществото за малко да научи за отвратителните навици на принц Фрисен Акански. Спомняш ли си една безмилостна убийца с наклонности към арбалета?