— Какво е станало?
Калия не отговори. Погледнах Иксиал. Той отвори за миг очи. Опита да надвие болката, но не успя и главата му се отпусна.
В къщата блеснаха нови светлини — лечителите бяха пристигнали. Монасите ги доведоха в градината — бяха две жени, всяка заметнала по една торба от онези, в които се носят билки. Следваше ги висок мъж с безупречно изгладена роба. Аптекарка, билкарка и лечител. Можех само да им пожелая успех в това безнадеждно начинание.
Отдръпнах се до храсталаците, където се спотайваше Макри. Монасите се събраха в кръг около лечителя, който преглеждаше техния водач.
— Никакъв шанс — прошепнах. — Трябвало е да повикат и свещеник. Така поне щяха да спестят време.
Макри не сваляше поглед от монасите. Само преди няколко часа те ни бяха проследили в града, а сега не ни обръщаха внимание, погълнати от онова, което ставаше с Иксиал.
— Трябва да разговарям с Калия. На игумена песента му е изпята, но дано спасим поне Гросекс.
Монасите изнесоха няколко кандила. Докато ги подреждаха около проснатото тяло, Калия се отдръпна встрани и застана в мрака.
— Не ми изглежда в настроение за разговори — рече Макри.
— Сега не е време да се съобразяваме с подобни неща.
— Искаш ли дойда?
— Да. Може да се поотпусне, ако наблизо има друга жена.
— Дори и да е орк със заострени уши?
— Не помня да съм те описвал така.
Заобиколихме внимателно групичката монаси.
— Трябва да поговоря с теб.
— Не сега — сопна се Калия.
Погледнах я внимателно. Нямаше съмнение, че е била много красива, също както и че последните дни са оставили трагичен отпечатък върху лицето й. Само преди няколко дни бе изгубила мъжа си. Но имах чувството, че не за него е страдала.
— Налага се да разговаряме сега. Иначе ще обесят Гросекс.
Тя ме погледна изненадано.
— Гросекс ли? Защо да го бесят?
— За убийството на Дрантакс, разбира се.
— Това е глупаво. Той не би посегнал на Дрантакс.
— Стражниците не смятат така, след като са го открили наведен над трупа на мъжа ти. Казват, че си крещяла, че той го е намушкал.
Калия поклати глава.
— Тогава не разсъждавах съвсем трезво. Но кой може да е бил? Нямам никаква представа кой би постъпил така с мъжа ми. В едно съм сигурна, че не е Гросекс. Той му беше предан.
— Убили са го с неговия нож.
— Някой друг го е използвал.
— Стражниците са на друго мнение. Кажи ми какво стана тогава? И защо си се скрила тук? Каква е връзката ти с Иксиал?
Тя не отговори.
— Хайде, разкажи ми всичко — ще ти олекне — настоявах аз.
Понякога много ме бива в тези неща, но с Калия не се получи.
Реших да сменя тактиката.
— Какво е станало с Иксиал?
— Нападнали са го, докато е медитирал.
— Кой?
— Тресий. Монасите от Храма на облаците. Промъкнали се, докато се е молел, и са го хвърлили от стената.
— Че защо не ги е видял — нали му викат Всевиждащия?
— Иксиал е вярващ човек. Не си позволява да се разсейва по време на молитва.
Така значи. Само че Тресий ми бе представил нещата по съвсем друг начин. Според Калия Тресий и хората му били заловени, докато се опитвали да отмъкнат манастирската статуя, и затова ги прогонили. Самата статуя паднала от стената. По-късно Тресий се върнал с твърдото намерение да убие Иксиал и да спечели хората му за своята кауза. По време на тази препирня монасите от Храма на облаците били отблъснати, но при стълкновението Иксиал паднал от стената и получил ужасни наранявания.
— Монасите го донесоха в града, надявайки се тук някой да му помогне.
Отчаянието на лицето й подсказваше, че вече не вярва в тази възможност. Всеки нормален човек досега щеше да умре от подобни рани. Дори най-прочутите знахари, билкари и аптекари в Тюрай не биха могли да възстановят строшените и обезобразени крака на Иксиал. Нито да надвият гангрената, която накрая щеше да го довърши, или да възстановят тежката кръвозагуба. Срещу гангрената са безсилни даже магьосниците.
Калия въздъхна и заговори. Оказа се, че с Иксиал били любовници още преди десетина години, когато той бил беден студент и живеел в една колиба в Дванайсет морета, където четял философски свитъци на светлината на една-едничка свещ. Още тогава Калия го обичала от цялата си душа. По-късно обаче Дрантакс й предложил брак, който от всяка гледна точка изглеждал изгоден. Тя се съгласила, донякъде под натиска на родителите си.
Призна ми, че десетте години брачен живот с Дрантакс били ужасно скучни. Но сигурно всичко щяло да си продължи по старому, докато един ден не получила писмо от Иксиал Всевиждащия, които я молел да се срещнат в една вила в Тамлин.