Препасах сабята и тръгнах с решителна крачка и мрачно изражение по улица „Квинтесенция“. Когато бях Главен следовател в двореца, хората се отнасяха към мен с нужното уважение. Вярно, че оттогава бях паднал доста ниско, но проклет да съм, ако позволя на някакъв самозабравил се тиранин като Толий да си изтрива обувките в мен.
Навън беше по-горещо, отколкото в оркски пъкъл, и въздухът бе пропит с вонята на гнила риба, която идеше откъм пристанището. Наложи се да си проправям път през купища строителни отпадъци край новоподхванатите строежи на местата на къщите, разрушени при последния бунт. В Тюрай бе забранено да се строят къщи, по-високи от четири етажа, но като гледах височината на скелетата, не се съмнявах, че предприемачите не мислят да се съобразяват с това ограничение. Колкото повече квартири, толкова по-голяма печалба за алчните наемодатели. Префектът Толий естествено си бе затворил очите пред това явно нарушаване на закона срещу солиден рушвет. Не е единственият — такива са повечето префекти. Както и преторите, впрочем. Корупцията има стари традиции в нашия град. Строителните предприемачи са в съюз с Братството, престъпната организация, която държи южната половина на града. Нищо чудно. В нашия ведър град не можеш да постигнеш нищо без благоволението на Братството.
В Тюрай има два участъка на градската стража. По-големият е под командването на префекта Толий, а по-малкият е разположен в близост до пристанищата и там се разпорежда капитан Рали. Познаваме се добре, но той е забранил категорично на хората си да ми предоставят каквато и да било информация. Имам свой човек и в главния участък — това е стражът Джевокс, който още ми е благодарен, задето му спасих задника преди няколко години, но него го използвам само в краен случай. Толий не се навърта често в участъка. Предпочита да виси из бордеите на Кушни, но нищо чудно този път да бе останал, за да разпитва нещастния Гросекс.
Въпросът намери решението си, когато на вратата неочаквано се появи Джевокс, опули се и ми даде знак да внимавам. Побързах да се скрия зад ъгъла. Когато надзърнах, видях Толий и двама стражи да вкарват окования Гросекс в зарешетена карета. Те потеглиха, а Джевокс препусна отзад, в ролята на конен ескорт. Очевидно засега нямаше да получа отговори на най-наболелите въпроси. Какво пък, имаше и други възможности.
Стигнах долния край на „Квинтесенция“ и свих по Тихата уличка, тесен покрит с мръсотия проход, свърталище на проститутки и наркомани. Проститутките ме игнорираха, а наркоманите запротягаха ръце да просят. Откакто преди няколко години новият евтин наркотик дуа заля града, все повече пристрастени към него нещастници скиторят из улиците, превръщайки Дванайсет морета в място, опасно за позакъснели разходки.
Малко по-навътре в Тихата уличка се намираше „Русалката“ — кръчма с доста лоша репутация, в която не би влязъл човек със здрав разум и натъпкана кесия. Аз самият наминавах честичко тука заради Керк — моя верен информатор. Керк продава дуа, но е пристрастен към наркотика, та се налага да си набавя средства и по друг начин.
Открих го проснат на огрения от слънцето паваж пред кръчмата. В краката му се търкаляше празна каничка от бира. Приближих се и го сритах. Той ме погледна с големите си очи — очи, които подсказваха, че някъде в миналото на неговите предци има и примес от елфска кръв, което не беше чак толкова необичайно. Елфите, които нерядко посещават нашите градове, нямат нищо против да се порадват на удоволствията, предлагани от уличниците. Южните острови на Елфия може да са раят на земята, но проститутките там са рядкост, а младите елфи все някъде трябва да си задоволяват нуждите, нали?
— Какво искаш бе? — профъфли Керк.
— Да знаеш нещо за Дрантакс?
Керк протегна с добре обигран жест ръка и аз пуснах в шепата му една дребна монета.
— Скулпторът… снощи са го мушнали.
— Да знаеш нещо повече?
— Казват, че му е видял сметката неговият чирак. Така казват де.
Ако се съдеше по изражението му, май знаеше нещо повече. Пуснах още една монета.
— Чиракът спял с жена му.
— Това слухове ли са, или доказан факт?
— Слухове… ама има зрънце истина в тях.
Слънцето печеше немилостиво. Въздухът тук бе застоял. С удоволствие бих се разходил на по-прохладно място. Керк не знаеше нищо повече, но обеща да слухти за нови сведения. Дадох му още една монета и той скочи чевръсто. Изглежда, вече разполагаше с достатъчно средства да купи малко дуа.