— Мислиш ли, че Сарина все още се навърта наоколо?
Поклатих глава. Досега Сарина вече със сигурност знаеше, че златната статуя се е изплъзнала от хищните й пръсти. Едва ли щеше да ни безпокои отново.
— Дали пък няма да потърси отмъщение за убийството на Иксиал?
— Съмнявам се. Не мисля, че лоялността към учителя й се простира толкова далеч. Сарина живее само със собствените си нужди. А и ние нямаме никаква вина за смъртта му. Питам се обаче, защо й е било нужно златото? Доколкото я познавам, едва ли ще знае какво да прави с него, ако го получи. Въпреки това смятам да я убия следващия път, когато се срещнем.
Макри заяви, че ще трябва да действам бързо, инак тя ще ме изпревари. След това се качи горе да си сложи туника, преди да излезем на улицата.
— Бива си я — кимна капитан Рали, след като тя излезе.
— Предполагам.
— Предполагаш? Преди двайсет години щеше да завиеш към луната, ако мине край теб в тези оскъдни одежди, без да се замислиш, че в жилите й тече оркска кръв.
— Преди двайсет години не бях стар, дебел и пълен с бира.
Чувствах се напълно изтощен. Капитан Рали спря една двуколка, за да ни откара до съдилището. Пътувахме мълчаливо в ранната, почти прохладна утрин. Сигурно трябваше да съм ужасно щастлив след всичко, което бях постигнал, но в действителност мечтаех само да ме оставят да се наспя.
17.
Пристигнахме в съда близо час преди да започне последният ден на процеса. Слънцето вече жареше и аз усещах, че под туниката ми се стичат тънички струйки пот. Издокаран в черната си служебна туника, Рали страдаше не по-малко от мен от жегата. Забелязах, че стражниците и чиновниците все още се отнасят към него с уважение. Може и да го бяха изхвърлили от Двореца заради спречкването с Ритий, но хората знаеха, че капитанът струва колкото десет като него.
На стълбището пред съдебния форум се бяха струпали разноликите участници в днешните дела — от дребни престъпници до богати търговци. Имаше дори неколцина златокоси и издокарани в зелени дрехи елфи, седнали до фонтана в компанията на адвоката си и неговите официални съветници, които разглеждаха някакви стари свитъци.
— Измамили ги при сделка със сребро — подметна капитан Рали. — Не мога да разбера защо тези наивни елфи си въобразяват, че всички търговци в Тюрай са честни хора.
Докато минавахме край тях, Макри ги заговори на кралски елфски. Елфите подскочиха стреснато, очаквайки да видят пред себе си някой високопоставен свой сънародник, но когато видяха кой ги е повикал, настъпи страхотна суматоха. Макри се ухили и продължи.
— Наистина смятах, че Гросекс е убиецът на Дрантакс — рече капитан Рали, докато ни водеше към килиите зад съдилището. — Вярно, че ми беше жал за тоя дребосък, но нямаше да се разплача, ако го бяха качили на бесилката. Траксас, трябва да призная, че този път се оказа по-прозорлив от мен.
Едва познах Гросекс. Днес беше последният ден на процеса, на който предстоеше да бъде обявена присъдата, а утре щеше да бъде изпълнението й. Той лежеше отчаяно на нара, ала щом ни видя, се надигна и ни погледна обнадеждено.
— Траксас! Мислех, че си ме изоставил!
— Никога не зарязвам клиент. Освен това не помня да съм губил дело. Макар че, технически погледнато, ти не си мой клиент. Префектът Толий те измъкна от квартирата ми преди да ми платиш хонорара и да приключим с официалната част. Което е крайно неприятно.
— Защо?
— Ако беше мой клиент, навярно щях да действам другояче. Както вече ти казах, не допускам клиентите ми да стигнат до съда. А дори и да се окажат виновни, гледам да ги пратя с бърз кон извън града преди да са попаднали в ръцете на правосъдието. Но тъй като ти не си мой клиент и освен това наистина си убиецът на Дрантакс…
Вдигнах ръце с обърнати към него длани.
Лицето на Гросекс бе изкривено от ужас.
— Не съм аз! — едва промълви той.
Бях уморен до смърт. Съвестта ме гризеше за това, което смятах да направя, но нямаше друг начин.
— Съжалявам, Гросекс. В какво ли не се забърках през последните дни. Бих се с монаси, убийци и главорези на Братството, а Макри едва не изгуби живота си. Когато в играта участва толкова много злато, тя скоро става неконтролируема. Трябваше да останеш извън нея. Инак накрая и теб щяха да убият.
— Да не искаш да кажеш, че Гросекс е виновен? — попита капитан Рали.
— Да, за съжаление. Дрантакс не е знаел нищо за открадването на златото. Не е имало защо. Бизнесът му е вървял чудесно. Не е вярно, че е губел пари на комар, нито че е пиел. Всичко това ни беше наговорено от нашия приятел Гросекс, за да си обясним какво би накарало скулптора да участва в сделката. Не Дрантакс се е обърнал към Иксиал с предложение да скрият златото в статуята. Бил е Гросекс.