— Знаеш ли, щастлив съм, че смъртта те подмина.
— Благодаря. Нещо не ми изглеждаш особено щастлив.
— Повярвай ми, така е. Но беше страшно глупаво от твоя страна да вкараш в къщата шпионка на Братството.
— Не знаех, че Куен е шпионка.
Казах й, че ще си имаме още проблеми, ако продължава да кани когото й падне да се крие у нас.
— Не повече отколкото ти, ако продължаваш да приемаш за клиенти разни типове, виновни в убийство — отвърна ядосано Макри. — На всичко отгоре дори не ти беше истински клиент. Зае се със случая само защото Толий нарани скъпоценното ти достойнство.
— Наранил моето скъпоценно достойнство? Ами ти, с твоята чест? Щяхме да загинем всичките във вълшебното пространство, само защото отказа да избягаш, макар че противникът ни превъзхождаше многократно. Добрият войник знае кога да отстъпи.
— Ти ли ще ми казваш какво знае добрият войник? Ако не бях аз да ти спася кожата, отдавна да си заровен под земята!
— Брей, така ли било? — Подскочих и ударих гневно с юмрук по бара. — Само защото си надвила на няколко напикани орка, се мислиш за най-бързата колесница! Аз съм бил войник още преди да си се родила!
Сега вече Макри бе наистина разлютена. Горещината действаше и на нея. Околните посетители взеха да се отдръпват, очаквайки всеки миг да засвяткат саби.
— В такъв случаи на твоята възраст е време да помислиш за пенсия. И без това гледаш само как да се наливаш с бира.
— Защото така ми харесва. Следващия път, когато някой те простреля с арбалет, не очаквай да ти спасявам живота.
— Ако не ме беше съборил, сигурно и стрелата нямаше да ме удари и тогава нямаше да се налага да хабиш скъпоценните си силици за да ме „спасяваш“.
Сега вече стояхме един срещу друг и си крещяхме в лицата.
— Амии? — ревнах. — Не бях виновен аз, че те уцелиха, а твоите забавени реакции, откакто започна да вземаш дуа!
— Никога не съм вземала дуа! — кресна в отговор Макри.
— Не си ли? Видях те да залиташ, когато те срещнах на „Квинтесенция“! Колко време прекара в караваната на Кейби, а? Сигурно си се друсала със Сулания и Глухарче!
Лицето на Макри стана виолетово. Пияниците, които преди малко бяха отстъпили, сега оформиха кръг около нас.
— Ти си дебело пиянде! — викна тя.
— Не ме наричай дебелак, остроуха наркоманке! — не й останах длъжен.
— Как смееш да го казваш?
— Да не ти нараних чувствата? Защо не идеш да поплачеш на рамото на твоята дружка Ханама? Тъкмо ще й снесеш малко информация.
За миг Макри ме изгледа така, сякаш наистина щеше да извади сабята. Вместо това блъсна чашата си на бара, извърна се и изтича навън.
Изпроводих я с някаква ругатня.
— Още една бира — наредих на кръчмаря. За момент той ме погледна така, сякаш щеше да ме помоли да напусна заведението, след това размисли и отиде да ми донесе бирата.
Бях ядосан като ранен дракон. Не можех да понеса мисълта, че през цялото време Гросекс ме е водил за носа. Почувствах се малко по-добре, след като бях поизпуснал от насъбрания гняв. Допих бирата и си поръчах нова. После взех още една. Някъде по това време ми писна компанията, която си бях намерил, станах и тръгнах към Кушни, където продължих запоя с трима търговци от Мисан и един професионален играч на зарове от далечния запад, и едва тогава забравих за какво съм толкова ядосан.
18.
Събудих се под някакъв храст. По някое време през изминалата нощ бях допълзял до парка, където бях заспал. Поне бях имал достатъчно здрав разум да се скрия в шубрака.
Вонях на бира, пот и различни гадости, дето човек прихваща на улицата. Увлечен в преследването на монасите из града, бях забравил да се изкъпя. Ако не посетях още днес градската баня, нищо чудно да ме прогонеха от Тюрай като заплаха за хигиенното състояние на града. Изправих се и се поразтъпках под любопитните погледи на неколцина просяци. Побързах да си проверя кесията — всичко си беше на мястото. Поздравих ги любезно с „добро утро“ и закретах към Дванайсет морета.
Чувствах се в сравнително добра форма — поне нямах махмурлук. Бях забелязал, че след употребата на лесада ефектът продължава поне няколко дни. Някой ден ще се кача на кораб за далечните южни острови и ще се запася със солидни количества от това вълшебно растенийце. Ще напълня цял трюм и после ще стана богат. От друга страна, нямах никакви поводи да съм щастлив. Днес щяха да обесят Гросекс. Не по моя вина, разбира се. Занапред Градската стража и Братството щяха да ме държат под око, но нищо не можех да направя. И без това не можех да се похваля с голям брой съюзници в Тюрай. Е, все щях да се оправя някак.