— Е, радостта ни не е взаимна. Какво искаш?
Двамата с капитан Рали се познавахме отдавна. Бяхме воювали рамо до рамо във Войната срещу орките. С него и Гурд бяхме преживели не един спиращ сърцето момент — понякога обичам да разказвам за това пред любопитни слушатели във „Възмездяващата секира“. След войната, когато станах Главен следовател в Двореца, капитан Рали също прекарваше доста време там, преди да изпадне в немилост пред заместник-консула Ритий и накрая да се озове на улицата. Полицейският участък, за който отговаряше, бе разположен в близост до пристанището, в един от най-неспокойните райони на града. Рали не се оплакваше — не беше от хората, които бягат от дълга си — но със сигурност съзнаваше, че човек с неговия опит заслужава по-друга участ.
Макар някога да бяхме били близки приятели — още повече, защото и двамата бяхме пострадали от злобата на Ритий — през последните години се бяхме отчуждили. Сега аз бях свободна птичка, а Рали бе на служба в Градската стража, което значеше, че е от другата страна на барикадата. Понякога ме поглеждаше с благосклонно око, но това съвсем не означаваше, че ще споделя с мен цялата вътрешна информация.
— Как върви службата, капитане?
— По-добре, отколкото да опъвам весла на робска галера. Но откакто ти цъфна тук, може и да попресилвам нещата.
Казах му, че изглежда добре, което си беше самата истина. За разлика от мен на него годините му се отразяваха благоприятно. Косата му беше руса и лъскава, вързана на тънка плитка. Имаше и мустаци, при това не оредели и прошарени като моите. Предположих, че дамичките още си падат по него.
Капитанът не обърна внимание на комплимента ми.
— Ти по случая ли работиш, или си пъхаш носа само от любопитство?
— Колкото да си изкарам прехраната, капитане. Гросекс ме нае тъкмо преди Толий да го арестува.
— Чиракът ли? Той те е наел? С какво?
— Плати ми обичайната вноска — излъгах аз.
Капитанът изсумтя подозрително, после ми съобщи нещо, което вече знаех — че според всички Гросекс нямал пукнат грош, камо ли да намери трийсет гурана, за да наеме частен детектив.
— Значи е вярно, че е имал любовна връзка с жената на Дрантакс?
Капитан Рачи повдигна рамене.
— Ами така казват. Според прислугата напоследък Калия изглеждала подмладена.
— Той къде е сега?
— В затвора. Но няма да те пусна при него. Толий нареди да го пазят в тъмницата. Лоша работа, Траксас. Тюрайската Църква на Правата вяра изгуби немалко време, докато осигури паричната подкрепа за статуята на църквата в Ньодж. Смятаха да поканят неколцина ньоджански свещенослужители за церемонията по откриването. С цел затопляне на отношенията, предполагам. Но ето че сега скулпторът е мъртъв, а статуята е изчезнала. На крал Ламах това хич няма да му се по нрави.
— Къде е злощастната съпруга? Ще ми се да си поприказвам с нея.
— Не можеш.
— Какво ти става, капитане? Откога на частните детективи е забранено да разговарят със свидетели?
— Никой не ти забранява нищо. Не можеш да говориш с нея, защото я няма. Вдигнала си е чуковете преди да дойдем тук.
После ми разказа, че Калия пратила един слуга да съобщи на стражите, че Дрантакс е убит. Когато дошли, нея вече я нямало.
— Никой не я е видял да тръгва. Изглежда, се е измъкнала в бъркотията. Тъй че сега имаме един мъртъв скулптор, изчезнала жена и задигната статуя.
— Ама статуята наистина ли я няма? Как са могли да я вдигнат?
— Нямам представа. — Капитанът вдигна рамене. — Обаче я няма. Тежи поне два тона.
— Толий е проследил Гросекс до моята квартира с помощта на магьосник. Този магьосник не може ли да открие статуята?
— Изглежда, че не. Изпреварвайки следващия ти въпрос, ще отговоря — не, на сцената не са засечени следи от употреба на каквато и да било магия. Нашите хора огледаха внимателно всичко, но не откриха никакви подозрителни еманации. Остава пълна загадка по какъв начин е изчезнала статуята. Прислугата се кълне, че Дрантакс е работил върху нея в онази сутрин. Жената на скулптора открила трупа малко след убийството, така че не е имало време статуята да изчезне. И все пак е станало.
— Защо Толий е толкова сигурен, че убийството е дело на Гросекс?
— Ножът на Гросекс стърчал от гърба на жертвата.
— Е, и? Това не означава нищо. Всеки може да използва чужд нож.
— Може би. Ще видим какво ще каже нашият магьосник, след като обследва оръжието, но предполагам, че ще открие върху дръжката остатъци от аурата на Гросекс. А сега, ако не възразяваш, остави ме да си върша работата.
— Трябва да погледна вътре.
— Върви по дяволите.