Премълчах. Последната идея не ми се понрави.
— Е, очаквам предложения — подкани ни тя.
— Предполагам, че това писмо е мое — чу се глас.
От мрака се показа висока фигура, загърната в наметало в цветовете на дъгата. Беше Гликсий Драконоубиеца. Той ме изгледа с нескрита омраза и подметна:
— Мисля, че търсим едно и също нещо.
Изсумтях нещо в отговор.
— Губиш си времето, Траксас. Писмото е мое.
— Изглежда обаче ти се е изплъзнало.
— Не очаквах, че Сарина може да ме предаде.
Обърнах се към нея.
— Какво ще правиш сега? Едва ли познанията ти по бойно изкуство ще са достатъчни да задържиш Макри, Гликсий и мен.
Сарина се засмя презрително. Трябва да призная, че бях впечатлен от хладнокръвието й.
— Погледнете се каква завидна двойка сте. Един затлъстял впиянчен бивш следовател и до него магьосник, обвързал се с измета на града. — Тя вдигна писмото. — За шантажирането на принца. Начална цена десет хиляди гурана. Кой ще предложи повече?
Гликсий обаче нямаше никакво намерение да наддава. Той вдигна ръка, готов да я удари със заклинание. Секунди след това се просна на земята и взе да се оглежда объркано. Заклинанието се бе стоварило обратно върху него. Откъм сянката на арката изплува още една фигура, също загърната в подобно наметало.
— Кой е пък това? — попита Макри.
— Тас от Източната светкавица — отвърнах. — Изглежда, най-сетне дворцовата охрана е решила да се намеси.
Очаквах, че Тас ще изтръгне писмото от пръстите на Сарина и най-малкото ще я запрати към стената с някоя могъща магия. Вместо това той бавно пристъпи до нея и я целуна по бузата. С Макри се спогледахме изненадано.
— Нищо чудно, че не можа да я намери. Двамата са съюзници.
— Точно така — кимна доволно Тас.
— Какво става с тия тюрайски магьосници? — възмутих се аз. — Или са пристрастени към дуата и пиячката, или са станали престъпници.
— Този Тас… по-силен магьосник ли е от теб? — попита тихо Макри.
— Като тигър, сравнен с плъх. Не се опитвай да го ядосаш. Забрави ли какво се случи с Мирий Ездача на орли?
— Не чух — ще наддавате ли? — припомни ни Сарина.
Предложих й десет хиляди. Гликсий стана, отупа се от праха и изруга свирепо. Изстреля ново заклинание, но Тас го върна обратно и отново прати Гликсий на земята. Тази сцена взе да ми харесва. Бих го изритал, докато се въргаляше, но нямах време.
— Траксас, май ти ще си единственият участник в наддаването — подхвърли Сарина — Твое е за десет хиляди гурана.
Сарина протегна писмото. Аз протегнах торбата със златото. Размяната бе прекъсната от ослепителна светкавица, която удари земята между нас и ни накара да отскочим. Този път се озовах по гръб, загледан тъпо в небето, откъдето се спускаше неясното, но зловещо очертание на боен дракон. Гледка, незапомнена по тези места от времето на последната война преди петнайсет години. Ноздрите му светеха в червено от огньовете, които бълваше, а на гърба му се мъдреше не друг, а самият Хорм Мъртвешки, развял буйните си черни коси. Пискливият му глас отекна в нощта:
— Мисля, че това писмо ми принадлежи по право.
— Грешиш, Хорм — спокойно каза Тас.
След което извади на бял свят такова заклинание, че драконът отхвръкна надалеч в небето, откъдето долетяха болезнените му писъци.
— Брей! — възкликна Макри.
Аз също бях впечатлен. Тас, изглежда, не се плашеше нито от дракона, нито от неговия ездач. Междувременно Хорм успя да си възвърне контрола върху звяра и отново се приближи.
— Спести си енергията, Тас от Източната светкавица — викна той. — Не съм дошъл нито за писмото, нито за златото. Нямам намерение да си меря силите с теб, макар че лесно бих те убил — дори само за удоволствие.
— Щом е така, защо си тук? — попита Тас.
— За да разруша твоя град и всички човеци в него, които толкова ме дразнят. Хора като теб, Траксас.
И Хорм Мъртвешки поде поредното заклинание. Беше оркско, нечувано досега в този свят. Приключи магичните слова, махна ни подигравателно за сбогом, пришпори дракона и изчезна в нощта. Спогледахме се. На пръв поглед не се случваше нищо.
— За какво беше всичко това?
Тас от Източната светкавица се намръщи, хвана Сарина за ръката и каза:
— Вземи златото. Време е да тръгваме. Това заклинание е за разрушаване на града. Ужаса от Осмата миля. Хорм го е изровил отнякъде. Всеки момент населението ще бъде обхванато от лудост. Тюрай е обречен на гибел.
Май не трябваше да се отнасям с презрение към оркските магьосници, щом имаха заклинания за унищожаване на цели градове.
— Нищо не чувствам — възрази Сарина