Тълпата бе напълно погълната от атаката и никой не направи опит да ни попречи. Когато стигнахме края на улицата, поех въздух и викнах на Горсий колкото ми глас държи. Горсий ме чу и ме погледна със съмнение. Посочих превръзката на шията си и му викнах да ни пусне. Той ми махна с жезъла. Бариерата премигна, аз се пъхнах през отвора, а Ханама и Макри ме последваха.
— Май не сте избрали най-подходящото място за убежище — изръмжа Горсий, който бе изскочил на улицата по долни дрехи и дори не бе имал време да си наметне магьосническата пелерина.
— Къде е Лизутария?
— Сигурно се е надрусала до козирката — отвърна Горсий и приклекна, за да не го удари една стрела.
— Тас от Източната светкавица ми каза, че знаела противозаклинание на Ужаса от Осмата миля:
— Ужаса от Осмата миля? — изкрещя Горсий. — Това ли е причината за бунта?
— А ти какво мислеше? Че е от водата?
Горсий изстена.
— В такъв случай скоро няма да свърши. Къде е Тас? Нуждаем се от помощта му.
— Боя се, че няма да дойде.
В далечината се виждаше горящият покрив на Имперския дворец. Горсий Звездоброеца неочаквано подгъна колене и тупна на земята. Дотичаха помощниците му и го изправиха, но междувременно положението се беше влошило. Неколцина от по-младите магьосници, които досега не бяха участвали в сражения, бяха изгубили самообладание. Затичахме се към къщата на Лизутария. Беше заобиколена от труповете на избити прислужници, а вратата беше заключена.
— Тълпата настъпва — предупреди Макри.
Блъснах вратата с рамо и тя отхвръкна. Ханама влезе първа и веднага се натъкна на Небесната господарка, която лежеше в несвяст до наргилето. На лицето й бе застинало унесено изражение. Гъсти облаци дим се виеха из стаята, много по-плътни от димните завеси в края на някое разгорещено празненство във „Възмездяващата секира“.
— Макри, събуди я. Аз ще потърся заклинанието.
Макри взе да друса Лизутария, а ние двамата с Ханама затършувахме из къщата за неутрализиращото заклинание. Тълпата навън вилнееше пред пропукващата се бариера на магьосниците.
Когато влязох в кабинета на Лизутария, отнякъде се появи побъркан прислужник — размахваше нож. Отскочих, ударих го и го повалих. Беше твърде луд, за да почувства нещо, затова отново се нахвърли върху мен, но този път го посрещнах със стол и още с първия удар го проснах. Ако оцелееше, Лизутария щеше да го оправи. Започнах да се ровя из записките на магьосницата.
— Да не е това? — попита Ханама и ми подаде някакъв наскоро изписан пергамент. Прегледах го набързо.
— Не, това е магия за ускорен растеж на тазис. — Ханама отвратено хвърли листа и отново се зае да търси. Един камък счупи прозореца. Тълпата се приближаваше. Горсий Звездоброеца и неговите чираци нахлуха през задната врата, помъкнали стария Хасий Брилянтния. И тримата бяха покрити с рани и облени в кръв.
— Тълпата иде!
Разправяха, че Хасий бил на сто и десет години. Ако не откриехме заклинанието, едва ли щеше да има възможността да празнува сто и единадесетия си рожден ден. Дръпнах следващото чекмедже. Беше натъпкано с пергаментови свитъци. Започнах трескаво да ги преравям.
— Да! — викнах триумфиращо. — Ето го! Противозаклинанието на Ужаса от Осмата миля!
Горсий се наведе над рамото ми. От челото му се стичаха кървави капки. Още няколко камъка удариха в прозореца. Лицето му помръкна.
— Не го е довършила.
Изскочих навън и махнах на Макри да зареже опитите за пробуждане на Лизутария.
— Не е довършила заклинанието. Нищо не можем да направим. Да се махаме преди целият град да е лумнал в пламъци.
— Това значи е краят на цивилизацията — промърмори Макри и ме последва.
— Къде отивате? — попита Горсий Звездоброеца.
— Където ни видят очите. Ще си пробием път до външната порта преди да сме изгорели заедно с града.