Проведените експерименти с животните дават много интересни за нас резултати:
Алкохолът повишава ниският ранг и понижава високия!
Това е една от причините за неефективността на „сухите закони“ и другите мерки в борбата за трезвеност. Без освободаването на първобитните инстинкти и повишаването на ранговия потенциал, което най-лесно се осъществява под влиянието на алкохола, човечеството би се затруднило по отношение на своето собствено възпроизводство. А най-трудно би било за най-достойните, олицетворяващите цивилизационното и културно общество хора — нискоранговите и слабопримативните. Единственото, което ни остава е да съжаляваме за негативните последици от употребата на алкохол, а също и за това, че той се употребява най-вече от тези, на които най-малко им трябва да освобождават инстинктите си.
Доколкото няма животни-алкохолици, то половият отбор просто и представа си няма какво е това алкохол, а поради това фактът, че даден мъж е откровен пияндурник практически изобщо не влияе на неговата популярност сред жените. Повечето от жените, които са „хлътнали“ по такъв мъж, изтъкват горе-долу един и същи предтекст: „Мислих си, че като се ожени (стане баща и т.н.) ще спре да пие“. На въпроса: „И откъде знаете това?“ — така и не дават смислен отговор.
Накратко:
• Алкохолът, „освобождавайки“ първобитните инстинкти, а също така и уравновесявайки ранговите потенциали, облекчава сексуалното общуване, с което повишава шансовете на нискоранговите, но пък негативните последствия от неговата употреба са достатъчно добре известни.
• И доколкото алкохолът не е предвиден в инстинктивния полов отбор, то признаците на злоупотреба с него не са пречка при подсъзнателното предпочитане на потенциален брачен партньор.
14. За извънбрачните деца и децата без бащи
Сънят на разума ражда чудовища
Очевидно е, че бащите на такива полусираци в по-голямата си част са „поручици“, независимо от това дали зачеването на децата е станало в рамките на брака или не. Дори и ако извънбрачното дете е израстнало в нормално семейство (с втори баща, който понякога дори не е в течение…), то околните често отбелязват неговата „трудност“. Известно е също така, че извънбрачните деца често са постоянни членове на криминалните групи. Обикновено евфемизмът „трудност“ обозначава неуправляемостта на детето по цивилизационен начин, което свидетелства за неговия висок рангов потенциал.
Прието е „трудността“ или криминалността на детето традиционно да се отдава на затрудненията, които възникват при възпитанието на ддецата в подобни условия. Тези педагогически проблеми, разбира се, имат голямо влияние, но не те формират специфичната високорангова и високопримативна психика на детето. Решаваща роля тук има наследствеността. Кажете ми, мъж, който е изоставил жена в положение, порядъчен ли е? Не съвсем. Впрочем самците в първобитните общества точно така са и постъпвали. А дали е справедливо тези качества, които са обусловили неговата непорядъчност да се предават по наследство?
Ще напомня още веднъж. Изходният рангов потенциал е нещо вродено. Той може достатъчно ясно да бъде наблюдаван още при кърмачетата. Силната или слаба примативност се проявява по-късно. И както вече казахме, колкото по-силна е примативността на детето, толкова повече педагогически усилия ще са необходими за да се възпита от това дете кулурен човек. Много е важно педагогът да има не по-нисък рангов потенциал от този на детето (както се казва: „педагогът трябва да има авторитет пред детето“), в противен случай всички положени педагогически усилия ще отидат на вятъра.
Изследванията проведени с разделените от малки еднояйчни близнаци показват, че ролята на наследствеността, определено е подценявана от педагогиката и че всичко да се оправи (както и да се развали) с възпитание, просто не е възможно. Такива близнаци, живеещи в различни страни от ранна възраст се държат като отгледани в едно семейство. Подобно принизяване на ролята на наследствеността в световната и особено в марксистката педагогика се корени в утопичните и идеалистични представи на хуманистите, предшественици на марксизма. Може да се приеме за доказано, че дружелюбието или поне неговите съставни компоненти са генетично предопределени. Човек избира най-дружелюбните кутрета на вълка, за да получи кучето.