Като че ли за много хора е неприемливо и дори обидно това, че човешкото поведение се съпоставя с поведението на животните. Но дори и за това има етологично обяснение!
И то е, че подобна реакция е едно от проявленията на инстинкта за етологична изолация на видовете, чието подробно описание не е предмет на нашата книга (желаещите да получат повече информация могат да се запознаят с книгата на В. Долник „Непослушное дитя биосферы“).
Същността на този инстинкт може да се предаде чрез девиза: „възлюби ближните — разлюби чуждия“. В нашия случай „чуждият“ са маймуните, неприязънта към които се прехвърля и върху близостта между нашето и тяхното поведение.
Теорията на Дарвин, въпреки продължаващите (поради същата тази неприязън) и до днес опити за опровергаване, като че ли трайно и безвъзвратно е приета от научната общност и голяма част от образованите хора приемат напълно естествено теорията за това, че водят произхода си от маймуните.
И въпреки това, мисълта, че едно или друго чувство по съществото си е инстинктивен повик, предизвиква така както и преди бурни протести, голяма част от които нямат рационално обяснение. При което коренът на тази неприязън е в подсъзнателното неприемане на родството ни с маймуните.
Помнете това, мои уважаеми читатели.
Какво друго може да разкаже етологът за човека? Много. За агресивността и за природата на властта, за вродения морал и за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта!
И именно за странностите на любовта и ще поговорим в тази книга.
2. Всъщност, защо се размножаваме?
На дошлия в този свят понятна е скръбта,
Че в небитието трябва да се върне
Генетичният материал на всеки индивид постепенно се изопачава, натрупват се грешки в резултат на което жизнеспособността на организма постепенно намалява и той, в края на краищата, умира. Ние няма да разглеждаме други теории за стареенето, тъй като това не е в рамките на нашата тема. Феноменът размножаване на всички известни ни живи организми се състои в това, че потомците получават практически незасегнати от натрупаните грешки гени. В противен случай децата биха наследявали от своите родители не само строежа на тялото, но и … възраста, а при такива условия смяната на поколенията много бързо би замряла, и по-точно изобщо не би била възможна.
Накратко:
Размножаването е средство за пречистване на генетичния материал от изопачаване, т.е. своеобразен начин да се живее вечно.
3. Пъпкуване и полов процес
Умножението се извършва най-добре чрез деление.
Същността на вегетативното размножаване е в простото деление на клетката, но при цялата му външна простота този процес е твърде сложен. Генетичният материал не само се раздвоява — самите хромозоми много находчиво обменят различните свои участъци. При този процес се отстраняват дефектните гени и те не се предават на потомството. Едва след това клетката се дели на две. Съществува, обаче и достатъчно голяма вероятност да се повредят всички екземпляри на гените в хромозомните спирали и да няма откъде да се получат неповредени.
С цел да се изключи или най-малкото силно да се намали вероятността за подобно събитие, природата прибягва към половия процес. Главната разлика от вегетативния процес е в това, че тук се обменят участъци на два неидентични генетични комплекта на различни индивиди, в които практически липсват съвпадащи повредени гени. Освен това по този начин става възможно комбинирането на свойствата и признаците на родителите в потомството, което улеснява приспособяването към постоянно променящите се условия на живот.
За предимствата на половия процес трябва да се плати. Вегетативното размножаване е много по-лесно за осъществяване и в същото време е много по-сигурно. Ето защо голяма част от организмите практикуват и едното и другото. Половият процес става актуален, когато условията на живот се влошат и грешките в гените зачестят, пък и необходимостта от промяна става все по-очевидна. Когато всичко е наред, организмите просто се делят.