Какво е било положението при нашите прародители? Очевидно е, че „основният родител“ е била самката. И е също толкова очевидно, че далеч не всяка баба тогава е доживявала раждането на своите внуци. Сестрите си имат свои деца, а пък и жените явно са по-лоши ловци от мъжете. В същото време, детето или плода може да изпита алиментарен (хранителен) недостиг ако липсват достатъчно белтъчини. При подобни условия помощта от страна на мъжа би трябвало да има основен характер, въпреки, че това не изключва помощта и на другите членове на групата.
За поведението на хоминидите е характерно пълното отсъствие на инстинктивни програми за грижа за малките деца, а пък и за самите самки извън брачния период, също. Докато предците ни по нищо не са се различавали от останалите маймуни, това не е било и нужно — самките са се справяли достатъчно добре и сами, или с малко помощ от бабите. Обаче, когато нашите прародители са се изправили на два крака и размера на мозъка им се е увеличил (при съответното развитие на интелекта им), то за самките е било вече просто невъзможно да се справят сами. Защото, първо се увеличава размера на главата на плода, и второ — изправената стойка стеснява таза на пра-жените. Това затруднява раждането дотолкова, че от общобиологически позиции детето би следвало да се ражда недоразвито и следователно напълно безпомощно, за да премине по родовия път. Трето, развитието на интелекта предполага удължаването на периода на формирането на мозъка, т.е. детството, а следователно и периода, когато детето е безпомощно. И наистина периодът на детство при човека в сравнение с целия му живот е най-дълъг от този на всички останали животни. Детството е около ? — 1/5 част от целият му живот. Детството на нашите прародители, разбира се е било по-кратко. И ако съвременното дете е безпомощно примерно до 6-годишна възраст, то за HOMO ERECTUS тази безпомощност е траела около 2 години, което също е достатъчно дълго.
И така, какво се получава: детето и майката имат нужда от дълги и внимателни грижи. Формирането на достатъчно добре развит мозък изисква белтъчна (фактически месна) храна, която майката, изцяло привързана към безпомощното си дете не е в състояние да осигури, а самецът няма формиран инстинкт за грижа за самката. Интелектът, който единствен е в състояние да реши тази задача се намира в зародиша на своето развитие и е неспособен за това. Какво да се прави?
Доколкото инстинктивните програми не могат да възникнат от нищото, то би следвало да видим какви други инстинктивни действия могат да послужат за основа на инстинкта за грижа за самката и за малките, при мъжете. Каква би могла да е инстинктивната основа на бащинския инстинкт? Най-реалният път е чрез полово обвързване. Обаче, при реализирането му се появява много съществена пречка! Работата е там, че половата активност на самките (а често дори и на самите самци) при по-голямата част от видовете има явно изразен цикличен характер. Половата им готовност трае всичко на всичко няколко дни в годината и извън брачния период самките на тези видове са абсолютно непригодни за съвокупление! При това този път е възможно най-ефективният, тъй като сексуалната привързаност е едно от най-ефективните средства. И едва ли не единственият начин за разрешаването на този проблем се състои в разширяването на брачния период и по-точно в разширяването на периода когато самката е способна да се съвокуплява, независимо от възможността за зачеване, както и в замаскирането на външните признаци на самият процес на овулация (по-подробно вж. [2]). И на практика със своята целогодишна сексуална готовност жените са уникални в целия животински свят. Ако целогодишната полова готовност на самците е достатъчно често срещано явление, то единствено самките от вида HOMO SAPIENS имат менструация.
И ето, че сега вече самката има какво да предложи! Самецът в този случай вече има стимул да я храни през целият й репродуктивен период (както и да се грижи за нея и по други начини), при което оплодотворяването на тази самка може вече и да не влиза в сметката. Казано по-точно, самецът, в съгласие с принципът за неограничената си сексуална експанзия, цели да се съвокупли максимален брой самки и някъде дълбоко в подсъзнанието му съществува някакъв интерес тази конкретна самка да забременее от него. Особено ако се вземе под внимание факта, че той плаща „алименти“ не в зависимост от броя на децата, а от броя на сексуалните контакти. За раждането на деца самката е необходимо да зачене веднъж годишно и то не от когото и да е, а от най-здравия и високорангов самец. А кой ще я храни?