За високорангов самец, който да изпълни тази роля тя единствено може да мечтае и това е достатъчно трудно осъществима мечта. Той е добър ловец (в това число е в състояние да ограбва нискоранговите), но пък е и достатъбно търсен от останалите самки и практически не е в състояние да изхрани всички, които го желаят. Най-много една-две „любими жени“. Пък и защо му е да го прави! Защо да плаща за сексуалният контакт, когато така и така го има безплатно? Ако съществуваше възможност той да бъде монополно удържан от една самка (което, както вече споменахме, е върха на мечтите), то всичките проблеми на тази конкретна самка, която е успяла да направи това, биха били решени веднъж за винаги. Но подобно монополно обладаване на високорангов самец е практически невъзможно. Дори „любимата му жена“ не може да разчита на него. На привилегировано (което също не е монополно) хранене — да, но на сексуална вярност — не. А като че ли на нея не й е чак толкова необходима неговата вярност — щом като тя зачева от него само веднъж годишно! Обаче! Сексуалната невярност на такъв самец я засяга в много голяма степен. Първо, тя може да изгуби статуса си на „любима жена“, и второ — интензивността на сексуалния живот именно с нея самата може да намалее, а това по съществото си има за резултат недостатъчно удоволствие (в това отношение нискоранговите са лоши заместници — те просто не могат да я удовлетворят). И още — загубата на статуса „любима жена на доминанта“ означава и намаляване на нейния собствен ранг в йерархията. Дотук говорихме все за „любимите жени“, каквито стават самките с достатъчно висок рангов потенциал. А какво става с останалите?
Елементарно! За да заченат деца, както и за свое собствено удоволствие, те предпочитат високоранговия самец и с това предизвикват ревността на неговите „любими жени“, като едновременно баламосват няколко нискорангови едновременно, които от своя страна ги обсипват с подаръци, трепетно очаквайки дългоочаквания сексуален акт, който самата самка по всякакъв начин отлага. Включително до пълно отлагане в полза на високоранговия. При което нискоранговите често нямат друг избор, освен да си плащат, за да бъдат допуснати до тялото на самката. И дори при това положение, баща на повечето от децата няма да е той. По съществото си подобна практика е разновидност на полиандрията. Ще отбележа между другото, че необходимостта самките да имат някой, който да ги храни дава реална възможност на нискоранговите да предадат своите алтруистични гени в потомството. И не е ли свързано именно с това обстоятелство рязкото ускоряване на социалната революция през последните няколко стотици хиляди години, което е обусловено от засилването на алтруистичните тенденции в човешкото поведение?
В процеса на икономическото развитие на човечеството, при прехода от събирачество към самозадоволяващо се стопанство (известно също така и под името „неолитична революция“), в един определен момент за жените изчезва необходимостта да бъдат хранени от няколко мъже. Достатъчен е бил един по-богатичък за няколко; пък и самата самка става много по-икономически значим субект. И тъй като при подобни условия изчезва необходимостта тя да бъде изхранвана от няколко мъже, то и необходимостта да им се отдава, отпада автоматично! Ето защо желанието на нашите предци да образуват брачни съюзи изглежда съвсем естествено. Това не само отговаря на новите икономически реалии, но и се оказва пречка пред разпространението на венерически болести. Това от своя страна автоматично отговаря на някакъв идеал за справедливост. Първобитното „за един всичко, за останалите — нищо“ се замества от „по една жена за всеки мъж“. Аз съвсем не съм склонен да преувеличавам влиянието на идеята за равенство между хората от времето на неолитичната революция. Просто в този случай равенството е страничен ефект от горепосочените фактори, но като самостоятелен фактор, той едва ли е значим. Още повече, че първоначално преобладава именно полиандрията като най-характерна за високоранговите, но пък и достатъчно несправедлива за нискоранговите.
И още едно важно уточнение. Отношението на самката като към стока, която може да се купи (и която няма нищо против да бъде купена), наред с липсата на инстинкт за грижа за самката, в крайна сметка довежда до системата от отношения, известна като патриархат. Матриархатът като по-разпространено явление не е познато в продължение най-малко на 10 млн. години, откакто нашите предци живеят в саваната. А може би дори никога не е имало матриархат. Затова просто няма нито инстинктивни, нито икономически предпоставки. По-подробно вж. [1]. И обратното — по-рискования живот в саваната е причина самците да заемат по-съществени позиции като защитници в процеса на своеобразната милитаризация на популацията, което от своя страна води до предоставянето им на специални привилегии като защитници (в това число за сметка на ограничаване на „правата“ на самките). Практиката за изчисляване на потомството при някои народи просто отразява невъзможността за достоверното определяне на самоличността на бащата при практикуването на активен промискуитет и нищо повече. Но доколкото патриархатът възниква относително по-късно, той е отразен относително по-слабо в инстинктите и поради това не е в състояние да отмени фундаменталния принцип на разделение на половете — принципът за незаменимост на самката, който действа най-малко от половин милиард години насам. И само юридическия натиск да отслабне, избиращ субект отново става жената. Нека си спомним за средновековните рицари. Нещо повече, дори когато патриархалността е в своя пълен разцвет, не мъжът осъществява изборът — това го прави някой друг (обикновено родителите).