Накратко:
• Предпоставки за привличането на самците към възпитанието на децата при предците ни, възникват при осъществяването на преходът към изправено ходене и с увеличаването на обема на мозъка, в резултат на което, децата се раждат безпомощни (физически неукрепнали), което е и причината за удължаване на детството. Така възниква и необходимостта от материална поддръжка на пра-жената при износването и отглеждането на детето, което без такава подкрепа просто не би могло да оцелее.
• Единствен стимул за тази подкрепа от страна на самецът е можела да бъде (и е станала!) постоянната сексуална готовност на пра-жените, която е уникална в целия животински свят.
• Като резултат, сексуалният акт се използва за постигането на две независими една от друга цели: първо, както и преди — за зачеването на деца, и второ като отплата за материалните блага, които самците осигуряват на самките. Поради несъществената взаимовръзка на тези две задачи изобщо не е задължително самците да са едни и същи в първият и във втория случай. Т.е., налице е своеобразна комбинация между полиандрия и полигамия, при което полиандрическия елемент е обусловен най-вече от икономически причини.
• Преходът към съвременните форми на моно- и полигамен брак е обусловен от икономическото развитие на човечеството, което става причина да отпадне материалната природа на необходимостта жената да се отдава на много мъже.
18. Отново за избора
Кой избира? В животинският свят това винаги е самката. Ако избираше самецът, това би било в противоречие с фундаменталния принцип на разделението на половете, т.е. с принципът за незаменимост на самката. Онези видове, при които на пръв поглед избира самецът могат да бъдат категоризирани като мимолетни „вихри“ на еволюцията, а дори и там по-скоро избира самката, просто този избор е забулен. Самката, например, не е в състояние да направи своя избор сама — тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя (а е възможно да прояви каприз и да не предпочете никой…). Главният признак на този отбор е това, че на „входа“ в ситуацията са налице няколко самци, а на „изхода“ — един. Самата техника на този отбор е разнообразна при различните видове. Очевидно е, че такъв именно огледален отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (да си спомним пак за средновековните рицари). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжът, който демонстрира поведение на победител.
По-горе вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата — на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората — на нея й се иска да има един мъж, от когото й сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В първобитни времена съвместяването на тези две цели в отношенията с един и същи самец е било до определена степен възможно, но само за ограничен брой самки. За голяма част от останалите постигането на тези две цели е било възможно по пътя на промискуитета. Невъзможността да бъде издържана напълно от един високорангов самец, самката компенсира чрез привличането на голям брой нискорангови самци, при което за удовлетворяването на своите сексуални потребности тя, както и преди предпочита, по възможност, високорангов самец.