Выбрать главу

Струва си да обърнем внимание на факта, че всички религии възникват в нискоранговите прослойки на обществата. Човек с нисък рангов потенциал има голяма потребност от съществуването на някой „по-висш“, обаче при това да е добър, справедлив и милосърден.

Аурата на увереност, която съпътства много от „светите книги“ (Ведите, например), въпреки пълното неразбиране на съдържанието им от страна на вярващите продължава да е непрекъсващ източник на авторитет. Смисълът и ценността на тяхното съдържание са напълно неизвестни на съвременния човек (но не и за изследователите). Ето защо тяхното влияние много трудно може да се обясни с ценността на съдържащата се в тях информация. Напротив, самокритичността и публичните съмнения, присъщи на същинската наука силно подкопават доверието на ненаучната публика.

Талантливото произведение на изкуството също може да убеди хората в каквото и да е, тъй като то въздейства върху подсъзнателните инстинктивни механизми в мозъка. В това всъщност се крие и общественото предназначение на изкуството — да убеждава хората в нещо, което е логически недоказуемо (по една или друга причина). Въпреки, че не винаги това, което се доказва по подобен начин е добро.

Съвременната реклама безсрамно и нагло експлоатира инстинктивните програми. Инстинктите са лишени от способността за критически анализ и подбирайки подходящия „шперц“ (шаблон) можеш да накараш един човек да пожелае каквото и да е. Главното в рекламата е да покажеш увереност. Доказателствата и подробните обяснения са излишни. Струва си да обърнем внимание и на това как са изградени рекламните сюжети. Обикновено те са достатъчно нелогични, но за сметка на това са твърде емоционални. Информацията се подава много бързо, често безразборно, а вниманието се отвлича от някакви привидности. Текстът често се чете с голяма скорост. И всичко това действа поради факта, че подсъзнанието работи много по-бързо със своите шаблони, отколкото разсъдъка и ако не се остави възможност на разсъдъка да се ориентира в ситуацията (и дори да протестира), то на човек може да му се внуши каквото и да е. Най-коварният режим на възприемане на рекламата е „да ти мине през ушите“. На практика това „минаване“ се извършва въпреки контрола на разсъдъка, но в подсъзнанието безпрепятствено се запазва именно това, което трябва и именно там, където ИМ е нужно.

1996–1999

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

за есето по етология „Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник“

Подготвена от Анатолий Протопопов

Последна промяна 06.12.2002

Съкращения

РП — (рангов потенциал) — способност (возможно, нереализирана) да се заеме висок пост в иерархията.

ВР — човек с висок рангов потенциал

НР — човек с нисък РП

СП — човек със силна примативност, който е склонен да следва инстинктивните програми в своите действия.

СлП — човек със слаба примативност, с повишена способност да действа въпреки своите инстинкти.

ПНС — Принцип за Незаменимост на Самката — основата на комплекта от инстинкти, които отразяват голямата биологическа ценност на самката.

Каква е разликата между етологията и психологията?

При цялата си външна прилика, тези науки са част от различни научни области. Като цяло те не антагонизират помежду си, а се взаимодопълват. Могат да се посочат следните разлики между тях:

• Като раздел на биологията, етологията е естествено-научна дисциплина; психологията е хуманитарна наука, която е по-близко до философията. А това само по себе си предполага наличието на принципно различни парадигми1. Например, етология е напълно материалистична, докато психологията практически няма нужда от какъвто и да е било материализъм, въпреки, че не й и пречи.

• Психологията се фокусира предимно върху изучаването на човека, непрекъснато подчертавайки неговата изключителност сред останалите обитатели на Земята; етологията, от своя страна разглежда човека като равноправен (леко възгордян) представител на животинския сват като широко използва сравненията на поведението му с това на другите животни. Дори може да се каже, чепсихологията се интересува много повече от това, което различава човека от животните, а етологията от това, което ги обединява.

вернуться

1

Научна парадигма — светогледната и методологическа основа на една наука.