• Етология изучава почти само инстинктивно-обусловеното поведение, а психологията (в това число и зоопсихологията) се интересува в много по-голяма степен от поведението в качеството му на резултат от учене, като обусловно от работата на по-висши слоеве на подсъзнанието и съзнанието.
• Методите на работа на психолога до голяма степен се оснвават на анамнезата на пациента — т.е. на неговите собствени разкази за мотивите на неговото поведение. Психологът, разбира се, не приема безкритично тези разкази, а активно ги анализира; етологът практически не използва анамнеза. В този смисъл изучаването на поведението на човека от етолозите слабо се отличава от изучаването на поведението на животните, с които е просто невъзможно да се проведе какъвто и да е било разговор. Т.е., тук най-вече се оценяват външните проявления на поведението. В отговор на тези и тези външни дразнители, човекът (или животното) действа по определен начин. А това как той сам ще обясни мотивите за своето поведение, етологът не взима под внимание. За него анамнезата е интересна само в контекста на анализ на противоречията между съзнателно декларираното и фактически реализираното поведение. Как той сам формулира причините и мотивите си представлява малък интерес за етолога.
Коя е най-съществената разлика между поведението на човека и поведението на животните?
Единственият поведенчески акт, който безусловно и еднозначно отличава човека от животните е способността за самоубийство. Всички известни ни случай на самоубийства на животни (например, масовите самоубийства на леминги при миграция) не са осъзнати. Това е възможно поради понижената примативност на човека и съответно, повишената му способност да постъпва въпреки инстинктите си. Всички останали поведенчески действия, приписвани изключително на човека, способността за абстрактно мислене (!) например, практически могат да бъдат наблюдавани в една или в друга степен и при останалите животни. В този смисъл, разликите между човека и животните са количествени, а не качествени. Освен при човека, абстрактното мислене се наблюдава най-вече при шимпанзето (което е закономерно), и то не само при млекопитаещите; при птиците,о собено при враните, също.
Защо ранговият потенциал не расте неограничено?
В действителност, щом като РП се предава по наследство (макар и частично), а за съвокупление се предпочитат ВР мъже, то ранговия потенциал би следвало да нараства от поколение на поколение, което на практика не се случва. Това е възможно, благодарение на действието на редица фактори, които ограничават ръста на РП. Могат да се посочат две групи такива фактори:
Фактори, намаляващи ръста на РП:
• РП може да се предава не само по мъжка, но и по женска линия. Женският РП не оказва мвлияние върху броя на децата. Освен това, човек може да наследи своя РП от дядо си или от баба си.
• Изходният РП зависи също и от условията на утробното развитие (в този смисъл от особено значение са първите месеци на бременността, а фактическият рангов потенциал зависи също така и от условията на растеж и на възпитание (приблизително около 1/3).
• За съвокупление могат да бъдат предпочетени мъже с недотам висок фактически, но с достатъчно висок ВИЗУАЛЕН РП. В частност един от немаловажните визуални показатели на РП е възрастта на мъжа. Други визуални показатели може да са социалното и служебното положение, което може да се придобие дори и при недостатъчно висок изходен РП.
• В съвременното общество и особено в страните с узаконена моногамия, потенциалната плодовитост на ВР се ограничава дори и чрез законодателството — за да реализират своята голяма плодовитост ВР партньори са принудени да нарушават в една или друга степен общоприетите за даденото общество норми и закони, което обаче не всички се решават да сторят.
Фактори, ограничаващи ръста на РП:
• По-високата смъртност при ВР мъже се дължи на тяхната по-висока степен на конфликтност и агресивност.
• Груповият отбор. Групите с твърде малко НР индивиди са по-малко жизнеспособни, както поради вътрешните конфликти, така и поради по-малката способност за консолидация при наличието на външни опастности. При това положение всеки иска да ръководи и никой — да се грижи за груповата сигурност.
Каква е разликата между егоизма и егоцентризма?