• Подаряването на подаръци трябва да имат характер на даване на излишък, а не на откъсване на последното от себе си. Саможертвата няма да бъде оценена, дори обратното!
Какви са тактическите цели на тъсенето на сексуален партньор от мъжа и от жената?
Целта на мъжа е да намери жени, които да се съгласят да му се отдадат. Целта на жената е да намери мъж на когото тя ще ИСКА да се отдаде. Съгласието на мъжа за полова близост при наличието на физическа възможност за това е едва ли не автоматично (разбира се, става дума за жени, които в една или друга степен са годни за репродукция). Жените като правило дават съгласието си далеч не на всички мъже. С други думи, много по-сложно е жената да уговори самата себе си за да осъществи връзка с някой случаен мъж (и това може да бъде причина за големи душевни терзания). Мъжът сам себе си дълго няма да се навива. Обикновено за мъжа (при условие, че не е „поручик“) е най-трудно е да уговори жената, да уговоря себе си, обикновено съвсем не е необходимо.
Защо предполагате, че мъжете са напълно непридирчиви към достойнствата на жените? Някак си не звучи правдоподобно…
Всичко е относително. Става въпрос за относително по-малката придирчивост на мъжете в сравнение с жените. Най-придирчивите са разглезените от женското внимание ВР мъже, но средностатистическия мъж в много по-голяма степен от средностатистическата жена е готов да „плюска каквото му дадат“ , отклонявайки само напълно непригодните за репродукция жени. Най-малкото като чисто сексуални парньори. Виж, при избора на другарка в живота, той в много по-голяма степен отдава предпочитание на разсъдъчните съображения и поради това може и да прояви известна капризност. Освен това мъжете бързо снижават своите изисквания към жените в зависимост от сексуалния си глад. За известния английски полярен изследовател Ернст Шекълтон разказвали един такъв полу-виц, полу-истина: Подготвяйки поредната експедиция в Антарктида той поискал в състава й да се включи най-некрасивата жена, която може да се намери в Англия. И когато го попитали защо? — той отговорил, че „когато разбера, че тя започне да ми се вижда хубава, ще разбера, че трябва да се връщаме“…. Жените могат упорито да чакат своя „принц“ до старост и изобщо да не се съгласят на по-малко.
Защо предполагате, че инстинктите напълно определят човешкото поведение? А какво остава за разума, възпитанието, образованието?
Аз не смятам така и това не следва нито от теккста на Трактата, нито от други трудове по етология. Ето как формулира това основоположникът на етологията Конрад Лоренц:
„Но ако осъзнаем това, то е просто невъзможно да избегнем въпроса: как се получава така, че предположително разумните същества могат да се държат дотолкова неразумно? […]Всички тези поразителни противоречия намират своето естествено обяснение и напълно се подават на класификация ако просто се опитаме да проумеем, че социалното поведение на хората съвсем не се ръководи само от разума и културните традиции, но продължава да се подчинява и на онези закономерности, които са присъщи на всяко филогенетично възникнало поведение; самите тези закономерности ние опознахме достатъчно добре, изучавайки поведението на животните“.
Така че трудовете по етология съвсем не отричат наличието на разум при човека, така както и не отричат влиянието на разума върху неговото поведение. Простото изследване на разсъдъчно обусловеното поведение не влиза напълно в кръга на изследваните от етологията въпроси. В действителност никой, който купува книга със заглавие „Електрооборудване на автомобили ВАЗ“ не се възмущава от специализацията на разглежданата тема; не изисква там да бъдат разгледании другите системи на автомобила (дори и те да са тясно свързани с електрооборудването) или да е разгледано електрооборудването на други марки автомобили. За това има други книги. Така е и по тоншение на науките за поведението. Разсъдъчно обусловеното поведение е в сферата на компетенция най-вече на психологията и е разгледано подробно в съответната литература. Извличането на един фактор от цялата съвкупност фактори, оказващи влияние върху човека и съответно абстрахирането от останалите е стандартен научен метод. Едва след като изучим влиянието на всички фактори поотделно, можем да се опитаме да обединим получените закономерности в единна картина. В противен случай, опитвайки се да изучим човешкото поведение веднага в цялата му съвкупност от фактори ние рискуваме просто да се загубим в лабиринт от противоречиви тенденции. Още повече, че някои инстинкти дори си противоречат. Но взаимодействието между инстинктивното и разсъдъчно обоснованото поведение е безусловно важно за етологията и тя го анализира. В частност, етологичното понятие примативност цели да определи границата между инстинктите и разсъдъка при всеки конкретен човек. Разбира се тази граница е много размита и условна. В действителност инстинктивно и разсъдъчно обусловените компоненти на поведението са тясно свързани и могат да действат едновременно. Още повече, че степента на влияние на инстинктите и разсъдъка върху поведението на конкретния човек се разграничава достатъчно ясно и е възможно да се говори за различно ниво на примитивност при хората. Що сеотнася до количествените съотношения, то засега не можем да посочим точни цифри. Такава методика все още се намира в п роцес на разработване. Но с увереност можем да твърдим, че влиянието на инстинктите върху поведението на човека е в същата степен и величина, каквото е и влиянието на разума, т.е. съвсем не маловажно. А по-списиално в областта на брачно-сексуалните отношения инстинктивният компонент явно е преобладаващ. Доколко? Това ще покажат по-нататъшните изследвания.