Когато по ваша препоръка започнах да се държа агресивно с момичетата, то съвсем не станах привлекателен за тях, обратно — те започнаха да ме отбягват! Защо?
Аз не съм давал такава препоръка. За да имаш успех сред жените трябва да си доминант, но не и агресивен. Не може да се поставя знак на равенство между доминантност и агресивност, макар че между тях безспорно има връзка. Ще припомня че коренът на високия РП е голямата увереност в себе си и в своята значимост, а несдържаната агресивност е само едно от следствията на тази увереност. Агресивността насочена към жените плаши, дори и да е реализирана от ВР мъже, но докато не достигне определени предели (което зависи от етологичните и културни особености на тази конкретна двойка) обикновенно им се прощава. Впечатлението за високоранговост се усилва само ако агресивността е насочена към други мъже. Доминантността по отношение на жените е за предпочитане да се проявева само под бащинско-покровителствена форма, подобно на отношенията родител-дете; без обаче да ги възпроизвежда буквално.
Каква е етологичната характеристика на тираните и на маниакалните убийци?
Ще започнем с това, че само появата на подобни личности е етологически обусловена. Реализацията им като такива до голяма степен зависи от сосиално психологическите условия на израстване и възпитание. От етологична гледна точка подобни личности се характеризират със силна примативност и голяма мозаичност на РП. А именно — при силно изразена потребност от доминиране, те не притежават нито други компоненти на висок РП, нито неетологичните достойнства, позволяващи реализацията на тази потребност по сравнително безопосен за обществото начин, още докато са млади. В крайна сметка фактическият статут в обществото и в неформалните групи е много по-нисък от тяхното йерархично самовъзпитание, а ранговият им потенциал при това остава нереализиран. Отдавна е установено, че тираните са били потискани и угнетявани в детството, но не всеки унижен и оскърбен става тиран или маниак. Това противоречие предизвиква натрупването на огромна агресивноств тези хора, която те реализират в толкова екстремални форми.
Възможно ли е истинско приятелство между мъж и жена?
Ако под ИСТИНСКО приятелство се има в предвид установяването на доброволни безполови отношения между мъж и жена на репродуктивна възраст, отговора е НЕ. Ако „приятелите“ „другаруват“ само поради това, че встъпването им в половоспецифични отношения е възпрепятствано по една или друга причина (например, това че вече са женени), то това не е истинска дружла, а по-скоро принудитена имитация.х Хетеросексуалните отношения между мъж и жена на репродуктивна възраст ВИНАГИ съдържат таен или явен полов компонент, поне от едната страна. От страна на мъжа — практически винаги. Неосъзнато налагане именно на приятелска форма на общуване обикновено се извършва от страна на ВР жени; такова поведение може да се разглежда като един от начините за колекциониране на инстинктивно второсортни поклонници. С други думи, поне един от „приятелите“ не е против отношенията да се развият в нещо по-интересно от простото приятелство, но по една или друга причина не може или не се решава да направи това. В същото време, надявайки се ситуацията да се промени, той продължава да поддържа тези квази приятелски отношения.
Каква е етологичната природа на ревността?
В дълбоката първооснова на женската ревност в най-общия случай лежи синдромът „загуба на собствеността“ или загубата на източника на ресурси. Не случайно характерът на изпитваните при това страдания е сходен с усещането на ограбения човек или на човек станал жертва на мошеничество. Тъй като ревност се изпитва само по отношение на мъже с които са установени някакви продължителни отношения и като че ли инстинктивно този мъж се приема като източник на ресурси както за нея, така и за децата. Характерно е това, че самките на животните при които самецът не взима участие в отглеждането на потомството не изпитват ревност. Но при хората има (не много честа, но за сметка на това пораждаща най-силни преживявания) още една специфична причина за ревност, която има за основа постоянната полова готовност, а оттук и постоянно изпитваната нужда от мъж, носител на качествени гени. Ето защо, щом (и след като) са устоновени отношения с такъв добър оплодител, то ще бъде много жалко той да бъде изгубен. Още по-жалко е това, че както вече знаем, най-голямо удоволствие от сексуалния акт са способни да доставят именно те. Мъжката ревност има коренно различна природа. НР ревнуват, защото изпитват чувство за собствена непълноценност (подобно чувство е описано по-горе — вж. „Каква е причината за душевните страдания на самотните хора?“). ВР мъже ревнуват, защото изпитват чувство на загуба на властта, т.е. техните усещания в този момент са сходни на усещането при поражение в йерархически двубой. Съответно и реакцията е различна.