А действително ли НР изпитват алтруизъм? Може би става въпрос за страх от репресии?
Наистина под истински алтруизъм е прието да се разбира искреното човеколюбие, способността за саможертва от любов към хората, но не и страх, че отказа да направиш тази жертва ще бъде последван от наказание. На практика, обаче е практически невъзможно да се разделят тези два вида саможертва. Тъй като етологически (ще напомня, че тук не разглеждаме разсъдъчно обусловеното поведение) погледнато алтруизма на НР е обусловен от от ниския праг на възникване на чувството за вина. При НР това чувство възниква по най-малкия повод, а дори и без повод. А на базата на това чувсство може да възникне и страхът от наказание и истинско алтруистично самоотричане. А най-често и едното и другото заедно. Можем ли например да определим като страх чувството на стеснение и неловкост, възникващо у нас, когато ни се налага да прекъснев човек, който е зает с някаква работа? Та нали в повечето случаи това няма никакви последствия за нас! Разбира се, че не! Това ние можем да наречем вежливост и възпитаност. Но в дълбоката основа на това чувство стои именно смътния страх да не би да раздразним по-ВР член на йерархическата система. Неприятно предчувствие за конфликт е това, а не страх от наказание. За ВР личности, съответно конфликтът не е чак толкова неприятен и за тях е характерно безтактност в поведението.
Какво е съвест и дълг от етологична гледна точка?
Съвестта е една от крайните точки на алтруизма. Това понятие е свързано със споменатия по-горе праг на възникване на чувството за вина. Аналогично съвестта, е обратно пропорционална на РП. За съжаление думата „съвест“ (най-малкото в руския език) има твъде общ лингвистически спектър от значения, за да може еднозначно да се изведе второто от първото. Приблизително същото може да се твърди и за чувството за дълг; може само да се спомене, че това „чувство“ е много по-разсъдъчно въпреки общите етологически корени, които има със съвестта.
Какво е обаянието от етологична гледна точка?
Обяснението на феномена обаяние (трудно обяснимата притегателност на един човек) не се изчерпва само с изтъкването на етологическите му причини. Обаятелния човек може да бъде определен като дружелюбен човек с висок РП. Т.е. поведението на такъв човек се характеризира с мозаичност. При цялата му високоранговост признаците на агресивност са отслабени, а алтруистичните качества, напротив, са силно изразени. Обаятелната личност е рядка разновидност на ВР личност, а именно — високорангов алтруист. Помежду другото — това е най-желания набор от качества за един лидер. Но това не е всичко. Във феноменът обаятелност непременно присъства и полов компонент (и тук стапия напълно прав)! От една страна за обаятелни ние често обявяваме физически съвършените хора, а от друга — оценката на обаятелността зависи в голяма степен от пола на този сойто оценява. Мъжете често обявяват за обаятелни жени, а жените — мъже.
Защо жените са много стеснителни, когато им се налага да се събличат в присъствието на мъж?
Посочената стеснителност е една от проявите на синдрома труднодостъпност, произтичащ от ПНС. В съответствие с основния принцип за разделение на половете самките трябва да са трудностъпни. Но разголвайки се те като че ли обявяват своята достъпност. Впрочем степента на този дискомфорт зависи от отношението към този мъж. От безумно обичания мъж обикновено не се стесняват, особено ако не им е за пръв път да се събличат пред него.
Как се съотнасят помежду си мъжката, женската и детската йерархична система?
Тези йерархични системи се изграждат напълно отделено една от друга и просто ще имат няколко допирни точки. Така например, ако подрастващият син е въвлечен в йерхия ще бъдат въвлечени и родителите. А така също и той самия по-скоро не би бил въвлечен в йерархията в която участват родителите му. Но тези две йерархии винаги ще имат допирни точки. Аналогична е и картината по отншение на мъжката и женската йерархия. На това основание редица етолози (в това число и безкрайно уважавания от мен В.Р. Долник) отричат наличието на каквато и да е било йерархия при жените. Това е едва ли не единствения пункт в който аз не съм съгласен с В.Р. Долник. Мъжете и жените могат да участват в обща йерархия само в случай на служебно съподчинение в което ранговата борба е съществено ограничена от формалния порядък. В този случай борбата за ранг е почти равнозначна на борбата за длъжност.Разбира се една от най-важните и очевидни допирни точки между мъжката и женската йерархическа ситеми са брачносексуалните отношения. Възможна е и рнгова борба между родители и деца в едно семейство или в сходен по структура колектив в случай, че ВР дете е подрастващ и е заинтересован от участието си в йерархията на възрастните.