Защо ние, жените обичаме нежните мъже? И дали е истина това, че мъжете с женствени лица се избират в повечето случаи за по-продължителни отношения, а мъжете с мъжествени лица — за случаен секс?
В повечето случаи нежните мъже са преди всичко НР. Те са добри като обожатели , и именно като такива ги обичат. И им пускат от време на време. Освен, разбира се в крайно редките случаи, когато нежността е съчетана с ВР признаци като увереност в себе си.Що се отнася до предпочитанията към партньор за по-продължителни отношения, то тези сами по себе си правдиви наблюдения, просто са погрешно разтълкувани. Женствените (в повечето случаи НР) мъже просто са принудени да се домогват по-дълго до това, което искат и изпитвайки дефицит на женско внимание са съгласни да заплатят за него с установяването на продължителни отношения. С мъжествените (най-често ВР) мъже е много по-трудно да сезавържат продължителни отношения — те самите не искат това, защото имат голям избор. Макар, че голяма част от жените в голямата си част безспорно биха предпочели мъжествените за каквито и да е било отношения.
Редица изследователи твърдят, че богатите мъже харесват стройни жени, а бедните по-пълнички. Как етолозите обясняват това?
Подобна зависимост обикновено се обяснява с инстинктивната увереност, че пълната жена по-лесно се изхранва. Това само по себе си е достатъчно съмнително. Освен това по същата логика би могло да се твърди че богатите мъже харесват „Ролс-Ройс“, а бедните не харесват „Ролс-Ройс“, а харесват „Жигули“, например. Смешно е, нали? Та и тук е така. Имайки по-голяма свобода на избор богатите мъже си взимат най-привлекателните и стройните, а бедните са принудени да се задоволяват с по-пълничките и некрасиви.
Разбирам какви са ВР самци, но защо именно те са предпочитаните парньори за полов акт?
Защото ранговият потенциал е обобщаващ признак на здраве, енергия и генетична перспективност на дадения самец. Вместо да се анализират многобройните отделни достойнства и недостатъци на конкретния самец е много по-просто да се види какъв ранг заема той в йерархията. Хилавият самец едва ли ще има високо място в йерархията. Освен това РП позволява да се вземе под внимание не само мнението на самата самка, но и това на другите участници в групата когато тя оценява перспективността на този самец. ВР индивид е този, който е признат от всички участници в групата за такъв и виждайки това всеобщо признание, доверявайки му се, дадената самка си прави извод за действително високата перспективност на дадения самец. Подобно въздействие има и наблюдаването на любовно-сексуалната „ситост“ на самеца. Щом като е сит, значи други самки вече са го избрали, те вече са признали неговата годност за чифтосване. А както вече знаем, самките се влияят в много по-голяма степен от мнението на колектива.
Защо мислите, че поп-звездите са ВР? Та за тях не е задължително да притежават висока конфликтност и увереност.
РП на поп-звездите е по-скоро визуален. Т.е. те изглеждат ВР благодарение на това, че са обградени от тълпа поклонници и обожатели, които създават по този начин квази-йерархия, в която тези поп-звезди заемат най-високото място. А околните просто могат безкритично да се доверят на оценката на фанатичните почитатели и също да признаят ВР на тази поп-звезда.
В какво е същността на вашето съчинение? Изложете накратко неговото съдържание и вашето определение на любовта. В Трактата е твърде дълго.
Само по себе си етологичното определение на любовта е много банално и достатъчно добре известно. Това е емоция, възникваща при достатъчното съвпадение на свойствата на потенциалния брачен партньор с критериите на търсене на дадения субект. В това засега няма нищо ново. Новото е че тук е предложен анализ на системите от критерии на търсенето и анализът на ефективността на регулиращите механизми. В съответствие с тях основен критерии са инстинктивните вродени (и точно поради това присъщи на всички хора) образи, жотразяващи най-вече физиологичното и психофизиологичното здраве на кандидата за чифтосване. Но такива важни за съвременното семейство и общество качества като психическата толерантност (търпимост), алтруизъм, интелект и други подобни от позициите на инстинктивните критерии са второстепенни и дори нежелателни. Освен това механизмите, които реализират това търсене не са в състояние да направят какъвто и да е по-слаожен анализ на цялото мноогообразие на свойствата и качествата на кандидата. Единственото, което се осъществява практически е сравнение с шаблона. „Всичко, което блести е злато“. При което предпочитание се отдава на най-елементарните и нагледни сигнални приззнаци, такива като физическото съвършенство, ранга, признаци на сексуално „сито“ поведение за мъжете и потенциална достъпност за жените. И още нещо, което е много важно — лимбическата система и хипоталамуса (основните регулатори на инстинктивното поведение) не се обременяват с обяснения защо и какво. Просто се поражда силна емоция, а причината за нейното насочване към точно този кандидат, човек обикновено не може да разбере чрез разсъдъка си. И поради това на човек не му остава нищо друго, освен да преувеличава или да си измисля някакви особени логически значими достойнства за избрания от него обект.