Според вас защо всички световни религии упорито призовават към ограничаване на половия живот само в рамките на законния брак?
Освен очевидните икономически причини които днес не са много актуални, освен необходимостта да се намали „нажежеността на страстите“ и игресивността на сексуална основа съществува и още една причина, поради която обществото и до ден днешен има обективен интерес от подобно ограничение. Това е необходимостта постоянно да се задава позитивно направление на отбора. Очевидно е, че взимайки решение да встъпи в законен брак, дори и най-празноглавия човек ще подходи към избора на партньора си все пак малко по-разчетливо и по-разсъдъчно отколкото когато встъпва в краткотрайна извънбрачна връзка, например. Още повече, че това е характерно за хора които са все пак малко от малко отговорни и мислещи. С други думи, критерия за избор на възможния родител на своите деца в първия и втория случай съществено ще се различават, а наред с това ще се различава и направлението на половата селекция. Както вече неведнъж подчертахме в интерес на позитивната социална селекция на хората като вид е осъществяването на разсъдъчен избор, който предполога критериите за отбора да бъдат такива качества като хуманност, алтруизъм, интелект, толерантност, друдолюбие и др. Емоционалния избор създава условия за връщане към първобитните порядки, тъй като инстинктивните критерии са значително по-непригодни за социалната еволюция.Предполагам, че в процеса на предисторическата социална еволюция на човечеството в лицето на най-мислещите негови представители отдавна е устоновило вредата от „самотека“ в избора на брачен партньор. Просто защото това способства за социалната деградация на обществото. Но същото това човечество и досега не може да представи що-годе убедителни доказателства в подкрепа на това. Всички аргументи в полза наограничаването на половия живот в рамките на брака се свеждат в края на краищата до тезиса на богоугодността на целомъдрието. До сравнително неотдавна това е било напълно достатъчно — йерархическия авторитет на Бога и влиянието на вярата върху културата са били много силни и не е имало потребност от каквито и да е било разяснения по този повод. Но в наше време обезпокоеността на служителите на вярата по отношение на половата свобода е напълно обяснима — те както и преди не могат да представят рационални аргументи. Освен това предлаганата система от ограничения е достатъчно неоптимална (в следствие на нейната емпиричност и ненаучната й основа). Някои от тези ограничения са явно погрешни или прекомерни, което допълнително снишава тяхната привлекателност. Но необходимостта от някакво регулиране (или саморегулиране) на половата свобода е както и преди обективна и доколкото предишното влияние на вярата върху ежедневието на хората е практически невъзстановимо, то би следвало да се потърсят други способи за убеждение и пропаганда.