— Какво има? Защо си шептите? — запита той мнително.
— Питаме се какво да правим — отговори предводителят.
— Какво ще правим! Корабите нали са още там? Те ще чакат завръщането на англичанина. Ние трябва да сме ги пипнали преди това.
— Но как? Ако имахме лодки! Какво ще кажете, да построим салове?
Кортейо помисли малко.
— Не е изгодно. Саловете лошо се управляват. Ох, да можех да виждам, тия катери и лодки до един час щяха да са наши.
— Трудна работа, сеньор! Нямаме лодки и при това няма да правим и салове, така ли?
— Точно така! Но кой пък ни пречи да доплуваме отсреща?
— Вярно. Ама не всички умеят да плуват.
— Необходимо ли е? Няма ли достатъчно дървета и тръстика? Ако всеки си направи порядъчен сноп, на който да опре торса си, бих искал да видя онзи, която няма да стигне отсреща.
— Но барутът ще се измокри.
— Не, защото пушките ще останат тук. Достатъчно е всеки да вземе мачетето си. Няма да ни усетят, ако доплуваме поотделно. Преди екипажът да е разбрал каквото и да било, ще сме се качили на катерите и лодките и ще го връхлетим. Сетне ще довлечем товара до сушата. Ох, де да можех и аз да присъствам!
— Но вие бихте могъл да присъствате, сеньор! Ще ви построим един по — голям сал и ще ви вземем с нас.
— Само дето не съм в състояние да го управлявам.
— Не е и нужно. Двама или трима души ще ви подпомагат.
— Така става. Болките донякъде отслабнаха. Вярно, че се надявам утре да прогледна с едното око, но ако забавим нападението дотогава, плячката лесно може да ни се изплъзне.
— Съгласни сме, че трябва да се нападне колкото може по-скоро.
— Добре — рече Кортейо. — Виждат ли се още светлини по корабите?
— Нито една.
— Ония спят. Мислят, че опасността е отминала. Глупави хора. Трябва предварително да се разпределите, та всеки да знае на кой катер или лодка ще се качи. Наложително е също да угасим огъня, в противен случай отблясъците му ще ни издадат. Вървете да сечете тръстика и клони! После ми направете сал!
— Накъде смятате да гребем, сеньор?
— Към по-предния кораб. Естествено товарът до утре ще остане недокоснат!
— По каква причина, сеньор?
— Трябва да прогледна.
Хората се спогледаха многозначително и тръгнаха да си вършат работата Глупаво беше наистина от страна на Кортейо да иска при неговото състояние да го откарат до корабите. Но той вярваше на хората си и мислеше, че съдържанието на лодките ще е в по-голяма безопасност, ако присъства лично, макар и да не може да вземе участие в битката. Тъкмо с това обаче улесняваше тъмните намерения на нехранимайковците.
Мексиканците отсякоха достатъчно тръстика и клони с дългите си мачете и ги свързваха на снопове, които щяха да ги облекчават при плуването. За Кортейо построиха малък сал.
— Колко е голям? — осведоми се той, когато му съобщиха, че е готов.
— Два метра и половина дълъг и два широк.
— Твърде Малък е — забеляза.
— Напротив, сеньор, достатъчно голям е — отвърна онзи, който бе избран зад гърба на Кортейо за главатар. — Та нали е само за един човек.
— А гребците къде ще се настанят?
— Ще плуват до сала, като му придават необходимата посока. Някой по — голям ще бие на очи и лесно би могъл да бъде видян от корабите. Бихте се подхвърлил на опасност, на каквато не желаем да ви излагаме, сеньор.
Тази загриженост прозвуча убедително за Кортейо.
— Така да бъде — съгласи се той, — нека нещата със салчето си останат при това положение. Касае се само още да се дадат последните разпореждания. Основното вече знаете. Искам само да ви повторя да не се докосвате до съдържанието на корабите и лодките. Товарът принадлежи на мен.
— Не бихме ли могли да предявим претенции поне за част от него, сеньор?
— Не. Нали знаете за каква цел ще бъде използвано всичко.
— Но помислете, сеньор, то все пак не е ваша собственост! Вие го заграбвате, а ние ви помагаме. Същото е, като например военен кораб да плени вражески съд. Тогава се определят парични дялове от плячката.
— Вие също ще получите.
— Какъв размер? Колко?
— Зависи от стойността на плячката. Ще ви отстъпя една десета от нея да разделите помежду си.
— Не е ли прекалено малко, сеньор?
— Замълчи! На корабите има милиони, а от всеки милион сто хиляди са ваши. Направи си сметка каква сума ще се падне на човек!
— О, наистина не бяхме разглеждали нещата от такъв аспект. Сега всичко изглежда съвсем различно и от името на всички заявявам, че сме съгласни.