13. Тайната на шварцвалдския часовник
Когато утрото настъпи, двамата хусарски оберлейтенанти седяха заедно в купето и се носеха с пълна пара към своята цел. По време на разговора Платен свали ръкавицата си да предложи на Курт пура. При движението утринното слънце попадна върху някакъв пръстен на ръката му и отразената светлина заискри в малкото, уютно помещение на първа класа.
— О-о, какъв пръстен! — възкликна Курт. — Навярно някоя стара наследствена или фамилна вещ?
— Така е — потвърди Платен. — Макар и да не произхожда наистина от моето собствено семейство, а по-скоро е подарък от вуйчо.
— Банкерът, при когото отиваш?
— Да, навремето му оказах една услуга, която явно е била доста важна за него, за да ми направи едно малко дарение. Той си е много стиснат, никога не би бръкнал в кесията си — за един офицер все пак това е най-доброто, — та ето причината да ми даде пръстена, който естествено нищо не му е струвал. Искаш ли да го разгледаш?
— Точно това щях да те помоля.
Платен свали пръстена от пръста си и го подаде на Курт, който го подложи на щателен преглед и камъкът пръскаше искри във всички посоки.
— Изработката не е нова — изрече накрая.
— Не е и немска. И изобщо много ме съмнява дали бих могъл да я класифицирам.
— Мисля, че е мексиканска.
— Аз също. Но как пък ще попадне такъв камък у вуйчо? Неговата фамилия никога не е имала връзки с Мексико или Испания.
— О, що се отнася до това, подобен предмет лесно би могъл да стане притежание на някой банкер — каза Курт, връщайки пръстена на своя камарад. — Бих бил любопитен да узная дали е наследствена вещ, някакъв залог с изтекъл срок или нещо подобно. Трябва да знаеш, че имам особено предпочитание към такива предмети. Всеки си има страст, а моето влечение са старите накити.
— На този въпрос мога да ти отговоря съвсем определено. Пръстенът е наистина фамилна вещ. Вуйчо притежава и други неща и се отнася с особена предпазливост с тях. Не ги показва на никой. Ала веднъж все пак го изненадах, когато влязох ненадейно в работния му кабинет. Освен в кантората, той има частен кабинет и в павилиона в градината. Често ходи там през нощта, а и остава да спи. Аз влязох при него, без да ме е чакал и видях на масата няколко изящни украшения. Бяха скъпоценни огърлици, диадеми, гривни и други накити с някаква странна изработка. Той се уплаши много, а аз бях принуден да се разсмея, дето съм проникнал в тайната му.
— В «тайната»?
— Да — произнесе безгрижно Платен. — Понеже на стената в работния кабинет е закачен един стар Шварцвалдски часовник. Той го беше свалил и видях, че зад него има тайник, снабден със стоманена вратичка. Изглежда вътре се намираха и други бижута, тъй като забелязах едно ковчеже, от което висеше някакво колие.
— Колко време мина оттогава?
— Вече три години.
— В такъв случай той сигурно съхранява предметите на друго място, така е логично да се помисли — подметна Курт, придавайки си безразличен вид. Вътрешно обаче вече таеше догадката, че тези скъпоценности биха могли да са във връзка с предназначеното за него мексиканско съкровище, изчезнало по някакъв мистериозен начин.
Платен така и не забеляза какво значение отдава Курт на този разговор и отвърна усмихнато:
— О, не, не. Той изглежда не знае друго място, тъй като трябваше да обещая да не го издавам. Този тържествен обет ми се стори доста забавен. Не мисля, че го наруших, като ти разказах всички тия неща, та нали в крайна сметка тайната при теб ще бъде също така добре съхранена, както и при мен.
Курт погледна сериозно през прозореца и отвърна:
— А ако все пак ми хрумне някой ден да проникна с взлом?
— Глупости!
— Поне да разгледам нещата?
— Но защо? Каква полза би имал?
— Голяма или малка, според случая. Ти дори не подозираш колко е ценно за мен сведението ти.
— Хвърляш ме в учудване! — рече Платен. — Че какво те засяга дали вуйчо притежава златни накити или не?
— Драги ми Платен, моят баща замина навремето за Мексико и там се срещнал със своя брат. Онзи бил станал притежател, по-късно ще ти разкажа как, на съкровище, състоящо се от древни, скъпоценни мексикански накити.
— Всички дяволи, започва да става любопитно — забеляза Платен.
— Двамата братя се намирали при един хасиендеро, чиято дъщеря била годеница на чичо. Потеглили на някакъв боен поход и оттогава са изчезнали безследно. Чичо бил отредил да ми бъде изпратена половината от това съкровище. Част от приходите от скъпоценностите трябвало да поеме разноските по образованието ми, а останалата да ми обезпечи една здрава материална основа.