— Щастливец! — усмихна се приятелят.
— Старият хасиендеро помислил по този въпрос, когато двамата братя изчезнали безследно и повече не се появили — продължи Курт. — Когато минали години, без да е чул нещо за тях, взел моя дял и го занесъл в столицата, където го предал на Бенито Хуарес.
— Президентът?
— Да, но по онова време още бил Върховен съдия. Той изявил готовност да изпрати гарантирано предметите до Германия.
— Откъде знаеш всичко това?
— Ти се запозна у нас с мис Дридън. Нейният баща тогава е бил представител на Англия в Мексико и се познавал с хасиендерото. Именно на него искал онзи да занесе накитите, но тъй като бил отседнал при Хуарес и споменал за тях, Върховния съдия сам предложил да се погрижи за пратката, понеже, ако произлизала от него, по-сигурно щяла да стигне до морския бряг, отколкото в друг случай. Той накарал хасиендерото да приложи писмо, но тъй като онзи се затруднявал с писането, написала го мис Дридън.
— И то също заминало?
— Да! Заедно с бижутата — кимна Курт. — Хуарес дори застраховал пратката. Но тя така и не пристигна.
— Гръм и мълния! Защо не е направено разследване?
— Защото аз не знаех нищо по въпроса. Хуарес е смятал, че всичко е наред. Малко по-късно сър Дридън и мис Ейми били ненадейно нападнати от някакъв мексикански разбойнически главатар, пленени и отвлечени в планините. Едва преди осем месеца на лорда се удало да добие отново свободата си, пък аз чак вчера научих от дъщеря му за тези неща.
— Странно!
— Но е може би още по-странно, отколкото може би си мислиш. Хасиендерото знаел името ми, ала нищо за местожителството. Запомнил само, че се намирам в някакъв замък край Майнц, принадлежащ на капитан фон Роденщайн. Поради това Хуарес адресирал предметите до един банкер в Майнц с поръчението да ме открие и ми ги предаде. — Платен подскочи.
— Хиляди дяволи! Контекстът е очевиден!
— Така мисля и аз. Пратката не е достигнала до Райнсвалден. Отникъде не е дошло сведение, че се е изгубила. Твоят вуйчо е банкер в Майнц. Ти носиш мексикански пръстен, подарък от него. Той притежава и други подобни предмети…сам си направи заключението!
Платен се облегна назад на възглавницата. Беше пребледнял, ала вените на слепоочията му изпъкваха кървавочервени. Виждаше се, че се бори с чувствата си. Накрая заговори:
— Курт, ти си ужасен човек! Но ние трябва да погледнем на тая работа с открити очи и съвсем безпристрастно. В действителност ще ти призная: ако някой друг бе разговарял така с мен, щях да го ударя през лицето. Но ти си мой приятел и направи изявленията си откровено, въпреки че можеше да скриеш подозрението си. Ти ми гласува пълно доверие и ти също няма да бъдеш излъган, драги Курт. Наистина изглежда дързост да се твърди, че вуйчо те е ограбил, ама пък от друга страна е притежател на подобни вещи и…и…
— Говори по-нататък!
— Трудно ми е да го произнеса, за Бога. Но съм длъжен да ти кажа, че не смятам вуйчо за банкер, който ще противостои на всяко изкушение. Забелязал съм, че от време на време се занимава със сделки, които някой друг ще нарече може би нечисти.
— Възможно е да е станал притежател на тези неща от втора или трета ръка. Не е изключено и да се заблуждавам в догадките си и накитите, които притежава, изобщо да не са мексикански.
— И двата случая са възможни. Задачата ни е да се убедим!
— Убедим? Значи и ти ще участваш в разследването?
— Естествено. Ти си длъжен да потърсиш своята собственост, а аз искам да знам дали вуйчо е мошеник или почтен човек.
— Така да бъде, благодаря ти! Ти разбираш, че не съм имал намерение да те оскърбя. Най-настоятелно желая да видя предметите. Едва тогава ще мога да произнеса мнението си.
— Добре, ще ги видиш. Ще накараме вуйчо да ни ги покаже. Това е както просто, така и открито.
— А може би и неразумно. Ако е невинен, ще го оскърбим смъртно, виновен ли е пък, нищо няма да постигнем.
— Като не ли имаш право. Но какво да правим?
— Без негово знание да отидем в павилиона и разгледаме нещата.
— Всички дяволи! Значи все пак с взлом? — извика Платен.
— Именно. С взлом, ала без кражби. Предметите при всички случаи ще си останат.
— Хм! Нека видим какво може да се направи! Твоята собственост ти принадлежи, а от друга страна на мен ми се иска да очистя вуйчо от едно лошо подозрение. Ще отседнеш при него, аз ще те представя.