Онзи, който говореше в момента, при всички случаи бе банкерът. Но кой бе другият? Двамата мъже закрачиха към павилиона, след което се чу тихо издрънкване на решетката и щракането на ключалките и те се изгубиха във вътрешността.
— Върнете се засега в гостилницата, аз ще дойда по-късно! — прошепна Курт на шлосера.
Последният се покатери предпазливо на зида, а Курт се промъкна тихомълком към къщичката с надеждата да чуе нещо от разговора на мъжете. Очевидно тук се касаеше за някаква тайна, за някакво тъмно начинание.
Капаците на прозорците бяха така добре затворени, че не проникваше и най-малък лъч светлина. Въпреки че Курт прилепи плътно ухо, не долови нищо повече от тихо шепнене, което трая близо час, без да е чул и една дума. Двамата мъже се намираха в задната стая, в която висеше Шварцвалдският часовник. По едно време подслушвачът чу разместване на столове. От това заключи, че мистериозните лица се готвят за излизат. Побърза да се върне при зида, очаквайки все пак да чуе нещо, защото нерядко на сбогуване хората неволно повтарят накъсо проведения разговор.
Непосредствено до портичката растеше люляков храст. Курт пропълзя под клоните му и легна на земята. Едва го бе сторил и двамата бавно приближиха. Спряха до вратата и Курт би могъл да ги докосне с ръка.
— А книжата на сигурно място ли са при вас? — запита непознатият.
— Да, нямайте грижа! — отговори банкерът. — В моето па-вилионче има едно скривалище, което никой няма да открие. Ще бъдат съхранени там, докато дойде пратеникът да ги прибере.
— И тъй, кажете му да се отправи бързо за Берлин! Със сигурност знам, че там днес е пристигнал пратеник на Русия и ще го очаква под фалшивото име Хелбитов. За мен бе невъзможно да остана повече в Берлин. Трябваше да бягам и от вчера забелязах, че зорко ме следят. Не знам в коя страноприемница е отседнал Хелбитов, ще го подскаже регистърът за чужденци. По паспорт е търговец на кожи и носи документите в хастара на шапката си. Каквото има да ми съобщите, адресирайте го до граф Родриганда в Испания, където ще остана за по-дълго време.
— Ще го сторя, защото държа на нашето старо управление, а за Прусия не искам и да зная. Но ще сдържат ли думата си?
— Прусия ще бъде съборена и ще се издигне ново кралство Вестфалия, чийто финансов министър ще станете вие. Франция жадува да отмъсти за Садова. Наполеон иска да обвърже Австрия със себе си, затова и направи ерцхерцога император на Мексико. Но дори да не стане така, все ще се намери причина да се почне бой с високомерната Прусия. Ако е нужно, ще се използват като претекст испанските размирици. Русия ще бъде обработвана, докато се съгласи на съюз с Франция срещу Прусия. Може би секретните сведения, които носи онзи Хелбитов, вече съдържат съгласието. Аз имах мисия да разузная настоението в централната част на страната, ала полицаите са по петите ми и трябва по най-бързия начин да се спасявам през границата. Сега знаете всичко. Лека нощ!
— Лека нощ!
С тези думи банкерът отключи портичката и пропусна другия. А той не бе някой друг, а морският разбойник Ландола, мнимият капитан Шоу. Каква случайна среща! Трябваше ли Курт да скочи и да го залови? Теренът не бе подходящ за борба. Ландола вече се намираше отвъд стената. Дори да се удадеше на Курт да скочи вън и да го надвие, банкерът щеше да бъде предупреден от шума на борбата. Щеше да намери време да унищожи опасните книжа или да ги премести в друго скривалище. По тези причини засега бе по-разумно да го остави да избяга.
Банкерът заключи отново портичката и се върна в павилиона. Там остана дълго време и Курт прие, че крие получените днес документи зад часовника.
Най-сетне — беше към полунощ — Валнер излезе от къщичката и напусна градината през портичката. Вероятно искаше да представи нещата, сякаш идва от гарата. Курт скочи през зида и го последва. Банкерът премина по няколко улици и спря пред една страноприемница, чиито прозорци огледа изпитателно.
Дали тук не бе отседнал Ландола? Ето какво се запита Курт. Защо иначе Валнер ще наблюдава прозорците! Впрочем не беше необходимо повече да го следва. По тая причина Курт го изчака да се отдалечи и влезе в общия салон, където още имаше посетители. Поръча чаша бира и запита съдържателката, когато донесе питието:
— Много ли гости имате днес?
— Не, само две госпожи.
— И никакви господа?
— Допреди четвърт час имахме един, ала той съвсем неочаквано реши да отпътува.
— С железницата?
— Не. Трябваше да му повикаме наемния файтонджия Фелер.
— Накъде тръгна?
— Към Кройцнах.