Курт поиска да му опишат посетителя и стигна до извода, че е бил Ландола. Плати, изпи си бирата и незабавно се отправи към Полицията.
— Аз съм оберлейтенант Унгер от Райнсвалден — представи се той. — Знаете ли, че от Берлин преследват един човек, който живееше там под името на американски офицер капитан Шоу?
— Разбира се. Вчера получихме публична обява за търсенето и залавянето му — поясни чиновникът.
— Днес той беше тук.
— А, невъзможно! — възкликна онзи удивено.
Курт спомена въпросната страноприемница, разказа какво бе узнал там и предложи незабавно преследване на беглеца. Служителят обеща да направи възможното и се приготви лично да отиде до гостоприемницата. Курт от своя страна се отправи към телеграфната служба. Телеграфистът остана немалко учуден, когато Курт му подаде депеша със следния текст:
«Хер фон Бисмарк Берлин Руски търговец кожи Хелбитов някаква страноприемница. Незабавно арестуване. Таен пратеник. Документи подплата негова шапка. Курт Унгер»
Едва сега можеше да потърси своята гостилница, след което се отправи с коня към къщи, а шлосерът — щедро възнаграден и предупреден за дискретност — премина пътя си пешком.
В предобеда на другия ден оберлейтенант Платен се намираше в кантората на вуйчо си. Разговаряха по наследствения въпрос — причина за идването на племенника от Берлин, при което банкерът забеляза, че днес той е съвсем различен от друг път. В един момент слугата съобщи:
— Хер Валнер, един офицер желае да разговаря с вас. Ето визитната му картичка.
— Сигурно пак някой за отпускане на заем — подхвърли банкерът на Платен. — Тези господа винаги се нуждаят от повече, отколкото печелят. Предполагам, че се касае за някой благородник, който…
Той секна посред изречението. Беше взел визитката от слугата и й хвърли един поглед. За миг като че се порови из паметта си, сетне по бледите му черти пробяга мимолетна червенина. Трябва да бе стигнал до някакво предположение, защото изрече с несигурен глас:
— А-а, заблуждавам се! Гражданин! Курт Унгер, оберлейтенант! Може би познаваш този хер?
Платен бе изненадан. Та толкова скоро ли бе взел решението си Курт?
— Познавам го дори много добре, той е най-добрият ми приятел.
— О! И откъде е родом?
— От Райнсвалден.
При този отговор Платен внимателно се взря във вуйчо си и забеляза, че лицето му леко трепна от уплаха. Но банкерът бързо се съвзе и произнесе с тон, който би трябвало да прозвучи непринудено:
— В такъв случай съм любопитен какво ли ще желае от мен. Ставаш ли? Надявам се да останеш, понеже предполагам, ще ти е приятно да поздравиш един приятел и камарад. Поканете го, моля!
Последните думи се отнасяха за слугата. Той се оттегли и пропусна униформения Курт.
— Хер банкерът Валнер? — попита той.
— Същият, хер оберлейтенант — отговори запитания, като огледа с остър поглед посетителя, мъчейки да разбере какво може да очаква от него.
Онзи бе влязъл с много сериозно лице, но което тутакси се разведри, когато съгледа приятеля.
— О-о, драги Платен, ти тук? — възкликна. — Пожелавам ти добро утро.
— Благодаря — отвърна Платен. — Предполагам, че искаш да говориш насаме с вуйчо и няма да ви смущавам. Но ще те помоля сетне да ме потърсиш в моята стая.
— С удоволствие ще го сторя, стига хер Валнер да позволи.
— Изобщо няма нужда от подобно позволение — рече банкерът и обръщайки се към племенника, добави: — Освен това не виждам защо искаш да ни оставиш. Хер оберлейтенантът вероятно идва да помоли за заем, който, разбира се, ще му отпусна, защото е твой приятел.
Челото на Платен се помрачи от възмущение, докато отвръщаше:
— Във всеки случай не е необходимо Унгер да те моли за заем. Струва ми се, че е наложително да се оттегля по-скоро заради самия теб, отколкото заради него.
— Я гледай, това пък какво означава? — запита Валнер. — Сега действително настоявам да останеш. Сигурно няма причина да се страхувам от твоето присъствие.
Платен отправи въпросителен поглед към Унгер, а онзи произнесе с равнодушно свиване на рамене:
— За мен е безразлично дали ще присъстваш или не. Дойдох да изкажа една съвсем проста молба, но не се отнася до заем.
— Говорете тогава! — подкани банкерът, комуто олекна на сърцето от тези думи на Курт. Една проста молба нямаше как да се отнася за предаване на скъпоценности за милиони.
— Позволете преди всичко да седна — напомни му Курт за нарушената етикеция. И след като се бе настанил, продължи: — Дойдох да ви помоля да ми предадете няколко документа, хер Валнер.