Със следващия влак Курт потегли отново към столицата. Лудвиг го придружаваше. Пристигнаха в Берлин късно вечерта. Въпреки всичко Курт още от гарата побърза да се отправи към жилището на Бисмарк.
Прозорците ярко светеха. Навярно министърът имаше гости. Портиерът поиска да запита лейтенанта за желанието му, ала той го подмина бързо и изкачи стълбището. Лакеи сновяха нагоре — надолу, а в приемната Курт бе посрещнат от камериера.
— Какво обичате? — осведоми се той.
— Да говоря с екселенц.
— Няма да я бъде. Екселенц е на вечеря, а и тук въобще си е само за гости.
— Все пак екселенц веднага ще дойде, ако споменете името ми!
Слугата огледа критично оберлейтенанта и подметна едно подигравателно: «Я гледай ти!». Ето защо Курт бръкна във вътрешния си джоб и отвърна рязко:
— Ето визитната ми картичка. Незабавно доложете за мен!
— Съжалявам, не мога да го сторя, защото…
— Заповядвам ви да съобщите за мен!
Човекът отскочи, като чу да му крещят по тоя начин. Не се осмели повече да протестира и изчезна в залата. Само след няколко мига вече се връщаше.
— Последвайте ме! — покани с почтителен тон и отведе Курт в някакво помещение, където вече се намираше Бисмарк.
Той пристъпи към оберлейтенанта и заговори:
— Вас винаги съм готов да приема, независимо от обстоятелствата, хер оберлейтенант. Вие оказахте още една неоценима услуга на държавата. Благодарение на вашата телеграма онзи руснак бе задържан и в шапката му се намериха документи от такава важност, че можете да бъдете уверен в нашата благодарност. Но как се добрахте до сведенията за тази тайна?
— Преди да отговоря на въпроса, позволете, Ваше превъзходителство, да ви предам тези книжа.
С тези думи Курт разтвори пакета и го подаде на канцлера.
— Вярно, че съм ангажиран с гостите си и нямам свободно време за четене, но поне наслова… о-о!
Той бе отворил първия документ, но не се ограничи само с наслова, а продължи да чете нататък. Сетне посегна към втория.
— Седнете! — предложи на Курт.
Този се подчини, а Бисмарк продължи с четенето. Очите му сякаш поглъщаха редовете, а върховете на мустаците издайнически трепкаха, което при него бе сигурен признак за голямо вътрешно напрежение. Най-сетне свърши, обърна се към Курт, който се изправи и го изгледа с такова удивление, че оберлейтенантът почти се смути. После запита полека с тон, в който прозираше смайването му:
— И още веднъж ще ви запитам, хер оберлейтенант: Как попаднахте на тези документи?
— Капитан Шоу, който ни избяга тук, ги оставил на съхранение у един банкер в Майнц на име Валнер, а той ми ги предаде, когато го убедих, че съдържанието им е като динамитен патрон за него.
— И той знаеше съдържанието?
Под погледа на великия мъж, изпълнен със строгост, на Курт бе невъзможно да излъже.
— Екселенц, той е мъртъв — изрече.
— Самоуби ли се? — запита проницателният мъж.
— Да.
— А! Разкажете накъсо!
— Вече имах честта, Ваше превъзходителство, да ви опиша обстоятелствата около мен и фамилията Родриганда в присъствието на Негово Величество. Последната ми преживелица е в тясна връзка с тях.
Той разказа за изчезналата част на Кралското съкровище и как с откриването й се е добрал до тайната на предателя. Щадеше, доколкото бе възможно, банкера, ала все пак когато свърши, Бисмарк вметна:
— Снизходителната редакция на рапорта за вас е също такава голяма чест, както и самото разкриване на тайната. Навярно си имате някаква причина да проявявате снизхождение, но ви уверявам, че пред мен можете да говорите откровено, без да подхвърляте на риск благородното си намерение. С удоволствие ще приема причините ви, стига това да може да стане без колебание. И тъй, ще ви помоля да говорите открито.
Сега вече и дума не можеше да става за скриване. Курт разказа всичко. Лицето на Бисмарк прие покъртен израз. Когато Курт свърши, той му подаде ръка:
— Хер оберлейтенант, аз ви ценя! Нека тези думи за вас имат значението на орден. Върху вашия приятел Платен няма да падне ни най-малка сянка. А за намерението, което имахте към приятеля си, искам да ви наградя и желая да се явите утре в десет часа при мен. Ще отидем заедно при краля за да чуе от собствената ви уста как ви е провървяло да ни окажете още една голяма услуга. А сега трябва да се връщам. Очаквам да бъдете точен.
Бисмарк подаде още веднъж ръка на младия човек и изчезна в залата. Като опиянен слезе Курт по стълбите. Още от гарата беше изпратил слугата си Лудвиг към къщи и сега, като се прибра, завари близките си около отвореното ковчеже. Всички тръгнаха към него да го поздравят, ала той ги спря с думите: