Едновременно с думите си ускори ход. Снегът заглушаваше стъпките и вървящият отпред забеляза присъствието му, едва след като бе повикан.
— Good morning, sir[12] — подвикна непознатият и продължи на завален немски: — Накъде води този път, приятелю?
Повиканият чевръсто се обърна, но при вида на заговорилия го човек отскочи от страх, тъй като онзи приличаше по-скоро на вагабонтин, отколкото на порядъчен човек.
— Е-е, защо не отговаряш? — запита рязко непознатият. При този въпрос човечецът се посъвзе. Изглежда разбра, че с такъв безделник е по-благоразумно да бъде учтив.
— Добро утро — каза той. — Пътят води за Райнсвалден.
— Познават ли те там?
— Да.
— Да не би там да живееш?
— Не.
— Какъв си всъщност? — осведоми се непознатият, оглеждайки проучвателно другия.
— Ветеринарен лекар — отвърна оня.
— Ветеринарен лекар? Хмм! Хубав занаят. Да лекуваш добитъка е къде по-лесно от човешката сган. Сигурно някаква работа имаш в Райнсвалден?
— Да, преди малко бях повикан заради една болна крава.
— Че що не я застреляш, така тя ще бъде излекувана, пък ти ще си спестиш труда!
Малкият изгледа големия стъписало.
— Какви ги говорите! Да застреляш крава!
— Pshaw, аз съм застрелял хиляди. — Малкият направи недоверчива физиономия.
— Хайде, хайде, само не ги разтягайте такива! Непознатият присви уста. Прозвуча едно «Пхтзихххххх» и покрай лицето на малкия се стрелна дебела струя тъмен тютюнев сос в такава близост, че той се дръпна стреснато.
— По дяволите! Че внимавайте де! — извика. — Гледайте къде плюете!
— Много добре ми е известно — увери флегматично непознатият.
Дребосъкът го изгледа с боязън отгоре до долу.
— Май дъвчете тютюн? — попита сетне. — Защо не пушете или смъркате?
— Пушенето не ми допада, а за смъркането носът си ми е твърде скъп.
— Е, вижда се, че си го тачите. Ама дъвченето на тютюн е страшно нездравословно.
— Мислиш ли? — запита с превъзходство непознатият. — А, да, като ветеринар би трябвало да ти са ясни тия неща. Значи днес смяташ да цериш някаква крава?
— Да. Има туберкулоза.
— На кого принадлежи всъщност?
— На фрау Унгер, от малкото стопанство до замъка.
— Унгер? Хм. Вдовица ли е тази жена?
— Не. Но мъжът й изчезнал преди много години. Неотдавна все пак получи някакви вести от Мексико.
— Хмм — промърмори непознатият замислено. — Райнсвалдел замък ли е?
— Да. Принадлежи на хер хауптман и Главен лесничей фон Роденщайн. Но защо се интересувате толкова подробно?
— За теб това няма никакво значение.
— Възможно е. Ама и вие не изглеждате на някой, дето има разпореждане да събира сведения за знатни хора.
— Не? Че как тъй, а?
Малкият хвърли един пренебрежителен поглед на непознатия.
— Ее, все пак трябва да признаете, че имате вид на истински скитник.
— Пхтзихххххх — могъща струя тютюнев сос срещна шапката му.
— Ужасен тип! Я внимавайте малко! — извика разярено.
— Pshaw, скитниците нямат навика да го правят.
— Но аз спрямо мен ви го запретявам!
— Няма много да ти помогне, ако си останеш все така груб.
— Да не би да трябва с ръкавица да ви галя? Не ми се виждате човек за тая работа! Идва някакъв си тук и ме оплюва така обилно, че хич да не мога да се покажа в Райнсвалден.
Човечето се беше разгневило. То смъкна шапката си и ядосано я поднесе на непознатия.
— Избърши я! — произнесе оня равнодушно.
— Да я избърша? Аз? Как ви дойде на ума! Няма ли да проявите добрината сам да избършете мястото? Ако ли не, то не ме познавате! Или ще го избършете или… — Той дигна заплашително бастуна си.
— Какво или? — запита непознатият.
— Или ще те светна пред лицето!
— Щял да светне! Пхтзихххххх!
Повторна струя поля сакото на ветеринаря.
— Е, това вече не се търпи! — ревна тоя.
— Ето! На!
Замахна за удар, но той така и си остана ненанесен, тъй като непознатият изтръгна светкавично бастуна от ръката му и го захвърли далеч над върховете на дърветата. Сетне улови малкия герой през кръста, дигна го и така го разтърси, че оня изгуби и ума и дума, след което го свали внимателно обратно на земята.
— Тъй, дребосъчето ми — рече, — това ти беше за «скитника». А сега драсвай и търчи, колкото ти вържат краката! Защото спипам ли те пак до минута, ще ти изстискам цялата наука от тялото!
Ветеринарят пое дълбоко дъх. Понечи да каже нещо, очите му блеснаха от ярост, ала се размисли, обърна се и в следващия миг се изгуби между дърветата.