— Малка крастава жаба! Но сърцата! — подсмихна се непознатият. — Сигурно пак ще се видим в Райнсвалден. И все пак съм любопитен какво ще каже там! Хм! Лешоядовия клюн и скитник! Дяволите да я вземат тая проклета цивилизация, където обявяват за скитник всеки, който не си е окачил около ребрата черен фрак!
Той продължи пътя си, но след късо време внезапно застина, прескочи бързо канавката и се сниши зад един храст, достатъчно плътен да го скрие.
Беше доловил някакъв шум, който той като прериен ловец много добре разпозна. В следващия миг един великолепен сръндак се измъкна срещу него от гората.
— Рогач! — прошепна. — И какъв юначага! Мътните го взели, какво щастие, че старото ми пушкало е заредено!
Без да се замисля, че не се намира в Дивия запад на Америка, смъкна бързо кожения мех от рамото и извади пушката. Петлето силно изщрака. Рогачът го чу и дигна ослушано глава. Но в същия миг се разнесе и изстрелът и животното рухна поразено.
— Хей! — извика високо стрелецът. — Това се казва изстрел! А сега към него!
Той изскочи иззад храста и се втурна към животното, захвърли торбата и меха, измъкна ножа и се залови мъжки да дере рогача.
Докато траеше тая работа, чу зад себе си бързи стъпки, ала това не го обезпокои. Продължи да си работи спокойно, докато приближаващият застана зад него.
Онзи сграбчи най-първо лежащата на земята пушка на горския злодей, измери го с удивен поглед и възкликна:
— Гръм и мълния, какво му е хрумнало на тоя проклетник, на този свят тук!
Едва сега Лешоядовия клюн обърна глава.
— Какво ми е хрумнало? Та нали виждате!
— Да, да, виждам! Той е застрелял рогач!
— Ха, че да не би пък да е трябвало да го оставя да избяга?
— Човече, той да не е мръднал?
— Мръднал? Pshaw! Пхтзихххххх!
— Милиони проклятия! Какво Му скимна? Да не би Той да ме смята за някой холандски плювалник?
— Не, но за първокласен грубиян! Аз се обръщам към Него на «Вие», а Той ми говори на «Той»[13]. Ако и това е учтивост, нека ме обесят.
— Учтивост или не, ама е сигурно, че ще Го обесят или нещо такова!
— Хайде бе! И кой? — ухили се Лешоядовия клюн.
— Това Той ще забележи, без да е необходимо да Му се казва. Та не знае ли Той, на този свят тук, че стрелбата по дивеч се наказва?
Лешоядовия клюн зина толкова широко уста, че човек можеше да преброи всичките му тридесет и два блестящи зъба.
— Чумата да го тръшне! Не съм го и мислил, Бога ми!
— Да, така смятам и аз. Тия нехранимайковци се сещат за наказанието, чак когато я загазят. Кой е Той всъщност?
— Аз? Хм! Вие кой сте всъщност?
— Аз съм Лудвиг Щраубенбергер.
По лицето на американеца премина ведра светкавица.
— Лудвиг Щраубенбергер? — рече. — Какво ме засяга това!
— Дори много Го засяга. Аз съм на служба при хер Главния лесничей фон Роденщайн.
— Само че не носите униформа на ловец.
— Защото съм слуга на хер оберлейтенанта Унгер.
— При все че сте и на служба при Главния лесничей? Как ги връзвате двете? Да не би да служите на двама господари?
— На двамина или двайсетина, това хич не Му влиза в работата, на този свят тук. Той е арестуван и трябва да ме последва!
— При хер Главния лесничей?
— Да. Че при кого другиго мисли обесникът? — Лешоядовия клюн се протегна.
— Толкова бързо баш няма да стане. Вие не носите униформа. Удостоверете, че сте служител на Лесничейството!
Такова нещо още не беше се случвало на почтения Лудвиг.
— Пъкъл и Сатана! — ревна. — Такъв един пунгаш да ми иска на всичкото отгоре и легитимация! Така ще Го удостоверя аз Него, че гьрбината му синя-червена ще стане. Пушката Му вече е конфискувана. Ще дойде ли Той с мен доброволно или не?
— Нямам такава нужда.
— Тогава знам как да Го подпомогна. — Лудвиг улови непознатия за ръката.
— Махнете си лапата от мен! — повели обаче онзи.
— Виж Го ти, та Той става все по-опърничав! Ще Му тегля един пердах!
— Пхтзихххххх!
Кафява струя тютюнев бульон плисна по главата на Лудвиг. Той пусна ръката на бракониера и изрева с необуздан гняв:
— Всички дяволи! И още заплюва! Това Той тежко ще заплати!
В този миг иззад близкото дърво се обади един глас:
— Той и мен оплю. Да ви помогна ли, скъпи ми хер Щраубенбергер?
Лудвиг се обърна.
— А, кравешкия доктор! — изръмжа. — Че какво правите насам, на този свят тук?
Малкият мъж пристъпи предпазливо иззад дървото.
— Отивах към Райнсвалден и тук ме настигна тоя човек. Той подхвана разговор с мен, а сетне стигнахме до свада. Да ви помогна ли да го арестувате?
13
Остаряла форма на обръщение (с главна буква) в немския към подчинен (особено във войската) и по — нискостоящи (често за унижение). Поради липса на аналог в българския език, предлагаме буквален превод — 3 л. ед.ч. (Б.пр.)