— Хе, точно от вас нямам нужда, защото и сам съм си достатъчен да се оправя с един такъв непрокопсаник, но доброто си е добро. Той май няма намерение да дойде доброволно. Я да му свържем малко ръцете на гърба!
Устата на Лешоядовия клюн някак своеобразно се сви.
— Това наистина ще е повече от забавно! — захили се той.
— Как тъй? — запита Лудвиг. — За Него тук хич и не намирам нещо забавно.
— О, и все пак! Или не е забавно един бракониер да арестува своя изкупвач на дивечово месо?
— Изкупвач на дивечово месо? Какво иска да каже Той с това?
— Имам предвид себе си. Аз съм изкупвач на дивечово месо от Франкфурт. А тоя малкият тук е същинският бракониер — продължи Лешоядовия клюн. — Той вече от три години ме снабдява с всичко, което отстрелва в Райнсвалденските лесове. — Дребничкият ветеринар не можа да повярва на ушите си, когато чу тези думи. Физиономията на Лудвиг също придоби слисано изражение.
— Гръм и мълния! — изруга. — Май самият Сатана има пръст в тая работа! Вярно ли е, докторе?
Едва сега смаяният човечец си възвърна говора.
— Аз бракониер? — изциври той. И вдигайки ръце като за клетва, прибави: — Заклевам се с хиляди клетви, че още мишка не съм убивал, камо ли да стрелям по сръндаци!
— Охо, я го виж как се пали! — изхили се Лешоядовия клюн. — И на кого принадлежи тая стара кримка тук, а?
— Да, да, на кого? — заинтригува се Лудвиг. — Да не би на доктора?
— Естествено! А кой застреля рогача? Не аз, а докторът; аз само го открих.
— Господи Исусе, та възможно ли е! — изврещя малкият, плясвайки с ръце главата си. — Не го вярвайте, скъпи ми, добри хер Щраубенбергер!
— По дяволите, наистина не знам какво да мисля! — Лудвиг погледна безпомощно непознатия.
— Мислете, каквото искате — отсече онзи. — Но толкова по-сигурно е, че няма да позволя да бъда задържан само аз. Като ми е бил толкоз акъла да ида с моя доставчик на пусия, не съм пък чак толкоз глупав сам да отнеса наказанието.
— Света дево Мария, накъде отива тая работа! — провикна се дребосъкът. — Аз през целия си живот още пушка не съм държал в ръката си.
— Затова пък до бузата — подметна Лешоядовия клюн. — Мога да го докажа, а следствието всичко ще изнесе на бял свят.
Лудвиг обърна строго лице към него:
— Той действително ли казва истината? Може ли Той да се закълне?
— С хиляди клетви.
— Тогава не мога да ти помогна, докторе. Принуден съм и теб да арестувам като бракониер.
Докторът отскочи уплашено назад.
— В името Божие, само не си правете шеги! — викна той. — Та аз съм невинен като доброто слънце на небето!
— Това ще установи следствието. Ти си мой арестант!
— Арестант? Небеса, ще бягам!
Малкият се обърна и поиска да побегне, ала Лудвиг бе достатъчно бърз и го пипна здраво.
— Аха, прусаците стрелят, а? — ревна той. — Искаше да офейкаш? С това доказа вината си. Ще вържа нехранимайковците наедно, та да не може да ми избяга някой.
— Ето така ми харесва — обади се Лешоядовия клюн — Няма аз да бъда единственият виновник я. Щом всичко се върши справедливо, оставям се без каквато и да е съпротива да бъда вързан.
— Добре, това е благоразумно от Негова страна. Дайте си насам ръцете! Ето го и ремъкът.
— Но аз се кълна във всички светии, че съм невинен! — уверяваше дребосъкът. — Тоя мошеник иска да ме натопи!
— Ще се установи — изръмжа Лудвиг.
— Ама все пак не можете да ме влачите вързан към Райнсвалден. Та това би било ужасно. Моята чест, името ми…
— Заедно заловени, заедно вързани, заедно ще крачат! За престижа на един бракониер никой не го е грижа. И как е, ще даде ли Той доброволно ръката си или ще трябва да употребя сила?
Лешоядовия клюн се наведе, дигна торбата от земята, метна я на гръб и каза:
— Аз се подчинявам доброволно. Ето ръката ми.
— И аз съм принуден да се подчиня — извика ветеринарят. — Ето и моята ръка, но ще искам удовлетворение.
— Това не е моя работа — рече Лудвиг. — Аз изпълнявам дълга си, всичко останало ще изясни хер Главния лесничеи.
Той завърза дясната ръка на Лешоядовия клюн за лявата на доктора.
Сетне каза:
— Така, и това е сторено. Но пък да не би аз да мъкна рогача до вкъщи. Това си е ваш проблем.
— Аз вече си имам моята бохча — обади се Лешоядовия клюн.
— И какво има в торбата?
— Пет заека.
— Зайци? Гръм го ударил! Откъде се взеха?
— Докторът вчера поставил примки и днес преди разсъмване отидохме да ги проверим — тия пет висяха в тях.