Присъствуващите го изгледаха учудено.
— Да, да хубавичко ме огледайте! — каза, останал без дъх. — Ококорвайте очи и не вярвайте, ама то си е истина! Лудвиг го беше заловил, само че той пак офейка, когато поисках да го съдя и се казва Хенрико Ландола.
— Хенрико Ландола? — попита Курт. — Пиратът? О, не, не е той. Онзи го познавам.
— Хайде бе, я стига! Та нали тоя сам си призна.
— Че е Ландола? Невъзможно.
— Питай него самия!
Междувременно американецът внимателно се бе взирал в отделните лица.
— Как стоят нещата? Представил сте се за един доста известен Ландола? — попита го Курт. — Познавате ли този човек?
— Чувал съм нещичко.
— И как ви хрумна да се представите за него? Американецът дигна усмихнато рамене.
— Шега — отвърна лаконично.
— А-а, само че тази шега можеше да ви струва скъпо. Ландола не е личност, към която хората тук са приятелски настроени.
— Зная.
— И все пак е той — продължаваше да твърди Главния лесничей. — Негодяят дори още има в сака си пет мои заека, които е задушил кравешкият доктор.
— Говорите със загадки — поклати глава дон Мануел. И като се обърна към Лешоядовия клюн, запита: — Откъде всъщност идвате?
— От страна на лорд Дридън! — отвърна запитаният.
— Значи от Мексико? — обади се Розета с голямо напрежение.
— Да, директно. Вас никога не съм виждал, но според описанието сте фрау Розета Стернау или Розета де Родриганда?
— Аз съм действително.
— В такъв случай имам нещо за вас. — Лешоядовия клюн бръкна в сака и извади едно писмо. — От сър Хенри Дридън — продължи той. — В Мексико бях негов водач и придружител. Преживяхме какво ли не и съм готов да ви разкажа всичко.
— Това е Божия промисъл, какво щастие! А имате ли и нещо друго за нас?
— Не. Останалото са предмети, които ми принадлежат.
— Тогава да ви поздравим с добре дошъл! Да прочета ли писмото на глас, татко?
Онзи отклони.
— Хайде да го отложим за известно време! Нека по-напред обърнем малко внимание на този храбър мъж, който за мен и всички вас е една загадка.
— Е, да, да — отбеляза капитанът, — една дяволски глупава загадка. Човече, как ви дойде на ума да се представите за Ландола? И кой сте в името на истината? Но сега забранявам всякакви лъготии.
Лешоядовия клюн избута огромната си дъвка от едната буза към другата, присви уста и изстреля струя кафяв тютюнев сироп в такава близост покрай лицето на стария, че онзи отскочи стреснато назад.
— Милиони проклятия! — изруга хауптманът. — Това пък що за свинщина е! Да не мисли Той, че ние тук сме плювални мишени, а? Мен да иска да оплюе? Цяло щастие, че Той не ме улучи! И за какво всъщност ме смята Той, а?
По слабото лице на американеца се разля широка усмивка, докато отвръщаше:
— За Негово превъзходителство лорд Главния съдия на Райнсвалден, сър. Но то е без значение, няма отношение към нещата; когато ми се плюе, плюя и бих искал да видя кой ще ми го запрети. Който пък не иска да бъде улучен, нека се маха от пътя ми.
Дон Мануел направи омиротворително движение и каза:
— Оставете тези дреболии! Хер хауптманът нямаше предвид нищо лоши с думата «лъготии». По-скоро му се искаше да узнае нещо повече за вас, за контактите ви.
— Pshaw! — произнесе Лешоядовия клюн. — За моята персона повече не му трябва и да знае, та тя стои пред него и трябва само да я огледа. Може да разгледа подробно всичко, дори моя нос, без да е необходимо нещо да плаща. А моите любовни връзки? Как всъщност си го мислите? Да не би да ви изглеждам на тип, в който някоя ще се влюби? Хич не искам и да зная за целия тоя женски свят и все още не съм имал ни една любовна връзка. Как въобще може още първият срещнат да се осмели да ме разпитва за любовни връзки! Аз също не съм питал хер хауптмана за неговите.
Графът поклати усмихнато глава.
— Бъркате. Че то изобщо не е ставало дума за такива деликатни отношения[16]. Само бихме искали да узнаем кой и какъв сте. Ще признаете, че е лесно разбираемо.
— Кой и какъв? Хмм! Че се казвам Лешоядовия клюн, е от ясно по-ясно — имам съответния, характерен нос. А че съм пре-риен ловец, тая работа всъщност си засяга единствено мен.
— Прериен ловец? — изръмжа Главния лесничей. — А-ха, ето защо е така настървен към дивеча.
— Така е. И по същата причина не можах да се сдържа, когато видях рогача преди малко. Грабнах пушката и го застрелях.
— Дявол да го вземе, значи Той го е застрелял? Не кравешкият доктор?
— Не, аз.
— Гръм да го удари! Ама нали онзи в продължение на няколко години Го е снабдявал с дивеч?