— Опазил Бог! — ухили се Лешоядовия клюн.
— Наистина ли не? — запита удивено капитанът. — И значи оня изобщо не е бракониер?
— Точно толкова малко, колкото и аз съм търговец на дивечово месо във Франкфурт.
— Гръм и мълния! Значи Той ме е водил за носа?
— Да — отвърна с безразличие Лешоядовия клюн. Кипнал от гняв, старият прогърмя:
— Милион дяволи го взели, как може Той да дръзне!
— Пхтзиххххх! — насочи се право насреща му тютюневата супа, така че едва свари време да отскочи встрани, за да не бъде улучен. Тогава го вбеси още повече и продължи:
— Да се отнасят с мен като с глупак, а и на всичкото отгоре после да ме заплюват, мен, Главния лесничей на Великия херцог Хесен и хауптман фон Роденщайн! Това летящо куче трябва да получава удари, додето се тръшне на земята като трима хлороформирани нощни пазачи! Ако Той е дошъл от Америка или Мексико само да ме прави посмешище, ще му Го избивам аз това Мексико от главата, докато нито Мекси, нито ко повече може да намери. А сега искам да зная, каква причина е имал Той да ме мами по един толкова злостен начин!
— Причина? — запита американецът. — Хм! Въобще няма. Старият зина уста до пределна възможност и изгледа събеседника си, засегнат във висша степен.
— Каквоо? — разтегли. — Без причина? Ама никаква? Значи Той е искал само една шега да си направи с нас?
— Да — изхили се невинно Лешоядовия клюн.
— Аха! Значи наистина само една шега! Тогава още начаса целият погреб ще избухне! Шега ще си прави обесникът с мен! С мен! Чувате ли? С мен! Как само ме радва, че не Му се удаде да се изплъзне. Знае ли Той какво Го чака? Дранголника!
Лешоядовия клюн се изсмя.
— Дранголника? Pshaw! Заради един рогач? Глупости!
— Глупости, глупости ли каза Той? Сигурно Той не знае нашите закони?
— Какво ми пука на мен за вашите закони? Аз съм свободен американец.
— Тук Той силно се заблуждава. Сега Той не е свободен американец, а един арестуван разбойник. У нас бракониерството се наказва със затвор.
Лицето на Лешоядовия клюн изрази съмнение. Той каза:
— Че ние там отвъд океана можем да си стреляме, колкото ни е угодно.
— Там оттатък, да. Ама тук отсам, не. Разбира ли ме Той?
— Гръм и мълния, за това хич не съм помислил! Рогачът излезе от гората и аз го застрелях — ето всичко. Заплашва ли ме за тая работа затвор, ще офейкам.
— Тоя път така лесно няма да Му се удаде. Но как стана тъй, че Той офейка точно насам?
— Защото беше наложително да го сторя. Та нали идвам като пратеник по делата на фамилия Родриганда.
— Защо не ми го каза Той веднага? Сега да чуя какви вести носи, пък сетне ще преценя как ще му обработя кожата заради рогача.
Другите бяха оставили двамата несмущавано да си разменят реплики. Естеството на разговора за тях бе вътрешно удоволствие. Сега вече знаеха, че при дадените обстоятелства старият Главен лесничей няма и да помисли да направи донесение срещу ловеца. Ето защо бяха оставили двамата необезпокоявано да се препират, додето графът не взе отново думата.
— Сега вече знаем името и професията ви — каза той. — Ще имате ли добрината да ни кажете как се събрахте с лицето, което така живо ни интересува?
— Ще го чуете — отвърна Лешоядовия клюн. — Знаете ли какво е скаут?
— Не.
— Пхтзихххх! — шприцна с презрителна физиономия Лешоядовия клюн тютюневия си сок към огъня на камината и той изсъска.
— Не знаете? — попита. — Та това го знае всеки! Има уестмани с такова развито чувство за ориентация, че никога не се объркват. Те познават всички пътища, всяка река, всяко дърво и храст и се ориентират със сигурност дори там, където никога не са били. Такива хора се наричат скаути. Никоя по-важна работа не може да мине без тях. Всеки керван, всяка ловна група трябва да имат по един, пък и няколко скаута, ако не искат да загинат. Ето такъв скаут съм и аз.
— Дявол го взел — обади се хауптманът, — значи Той познава всички пътища и пътечки на американските пущинаци? Че то изобщо не Му личи!
— Сигурно имам малко нещо глупава физиономия?
— Много глупава!
— Пхтзихххххх! — отправи се сиропът заедно с дъвката право към гърдите на стария. Онзи отскочи, избълва едно проклятие и пристъпи крачка към американеца.
— Негоднико, какво си позволява Той спрямо един великохерцогски Главен лесничей и хауптман? Да не смята, че другите не умеят да плюят? — И той се изплю с поразителна точност на челото на Лешоядовия клюн.
Янки избърса неочаквания подарък от лицето си, невъзмутимо наистина, ала не без неодобрение.