— Начинаещ! — отсъди. — Как се осмелява Той да нарече един американски прериен скитник глупав? Да не би Той да смята, че един местен Главен лесничей е по-умен от някой добър прериен ловец? Или Той си мисли, че един хауптман от великохерцогската армия може да се мери с кой да е скаут? Ако Той ме преценява по дрехите, които днес нося, тогава Той е на много погрешен път.
Лешоядовия клюн говореше немски с колоритността на чужденец. Въпреки това речта му бе така ясно и подчертано изложена, че направи немалко впечатление на стария капитан. Той почувства, че има насреща си човек, напълно равностоен с него по грубост и оригиналност, почеса се зад ухото и произнесе:
— Небеса, тоя човек бил учтив! Разтърсва като фойерверк мелничарски трици. Е, засега си затварям устата. По-нататък ще си покаже дали ще се сработя с Него.
— Ще постъпите съвсем правилно — рече Лешоядовия клюн, възприел сега по-вежлив тон. И като се обърна към другите, продължи: — Та значи един такъв скаут съм и аз. Един хубав ден се намерих в Ел Рефугио и бях нает от някакъв англичанин, който искаше да пътува нагоре по Рио Гранде дел Норте.
— Ах, татко? — запита мис Айми.
— Да. Бях изпратен до Ел Пасо дел Норте да уведомя президента Хуарес, че лордът му носи оръжия и пари. Срещнах го в един малък форт, наричан Гуаделупа. Но по-преди попаднах там и на други хора. На първо време на един ловец, когото наричат Черния Жерар. Сетне на друг един ловец — дребен, но много способен момък, който при всички случаи ще събуди интереса ви.
— Да не би някой познат? Как се казва?
— Малкия Андре. Той има брат в Райнсвалден.
— В Райнсвалден нямаме човек, който да се казва Андре.
— И не бе казано в тоя смисъл. В случая Андре не е фамилно, а лично име, той по-точно се казваше Андреас.
При тези думи почтеният Лудвиг, влязъл тихо по време на разговора да сложи ръка на беглеца, наостри уши.
— Андреас? По дяволите! Последното май засяга мен, на този свят тук. Аз имам брат, който се казва Андреас. Той тръгна по широкия свят и никога повече не чух за него.
— Какъв беше?
— Пивовар.
— Добре, това съвпада. Вие как се казвате?
— Лудвиг Щраубенбергер.
— А Малкия Андре всъщност се казваше Андреас Щраубенбергер.
Лудвиг плесна ръце.
— Възможно ли е, вярно ли? Моят брат? Наистина моят брат?
— Да.
— Слава Богу. Андреас е жив, моят брат жив! Но къде е сега?
— Да, точно в това се състои работата, за която идвам. Не знаем къде се е дянал, трябва да го търсим. Но нека преди туй спомена и останалите, които срещнах във форт Гуаделупа.
Лешоядовия клюн разказа всичко, случило се от появата му във форт Гуаделупа до момента, в който пристигна в хасиендата дел Ерина със свитата на Хуарес. Вярно, че не можеше да свързва точно фактите с отделните личности, ала сведенията му за тях и събитията го правеха неоценим за слушателите.
Очите им не слизаха от неговата уста. Чуваха значително повече, отколкото бяха могли да разберат от писмото на Стернау.
Лицето на Розета пламтеше от радост при мисълта, че съпругът й е жив. Но внезапно пребледня. Лешоядовия клюн съобщи, че Стернау и придружителите му отново са изчезнали безследно.
— Вече ви казах, че сеньор Стернау, сеньор Унгер, двамата главатари и останалите петима се отделиха от нас, за да изтръгнат с помощта на мищеките хасиендата от привържениците на Кортейо…
— И което все пак им се удало.
— Да, така е. Войската на президента се увеличи съвсем неочаквано, поради което можахме да ги последваме по-скоро, отколкото си мислехме. Ала когато пристигнахме, те вече бяха заминали.
— Но накъде?
— Знае ли някой! Нашето разследване доникъде не доведе. Накрая лорд Дридън стигна до убеждението, че се касае за ново голямо нещастие. За жалост беше вече твърде късно. Единственият, който действително можа нещо да направи, бях аз.
— Ах! Какво постигнахте?
— Малко, много малко! Хуарес в началото предполагаше, че изчезналите са предприели малък излет и скоро ще се върнат. За съжаление се заблуждаваше. Когато връщането се проточи и президентът отново бе поел на юг, лорд Дридън се притесни. Той не биваше да се отделя от Хуарес. В тая връзка аз предприех едно издирване. Проследих дирите им до Сантяго, понататък не бяха ходили.
— Някакво предположение за местонахождението им?
— Най-вероятно Кортейо да ги е подмамил в капан.
— Боже мой! Трябва да ги спасим, ако все още е възможно!
— За това съм и дошъл. Когато изгубих дирите, аз се върнах при англичанина. Веднага се отправихме към Хуарес и след като ни изслуша, той изрази мнение, че Кортейо е побягнал към Пантерата на Юга и вероятно преследвачите са попаднали в ръцете на привържениците му. Незабавно изпрати куриер до пантерата. Онзи наредил да се предаде, че Кортейо не е при него. Той изобщо нямало да се осмели да се мерне в негова близост. Ето защо аз самият потеглих към Пантерата. Беше опасно начинание. Рискувах главата, па и живота си, но всичко мина благополучно.