— А резултатът?
— За съжаление беше незадоволителен. Убедих се, че нито Кортейо, нито нашите хора са при Пантерата. Предполагам, че някъде ги задържат като приятели на Хуарес, за да бъдат засега обезвредени.
— В такъв случай съществува надежда за освобождението им?
— Да, стига да се открият следите им. Хуарес и сър Дридън опитаха всички средства, но напразно. Те ме изпратиха насам да ви уведомя.
Присъствуващите се спогледаха тъжно. Какво биха могли да сторят те, след като вече за Хуарес и сър Дридън е било невъзможно да открият следа от изчезналите!
Розета и Ейми тихо заплакаха. Графът, фрау Стернау и дъщеря й стояха до прозореца и гледаха замислено навън. Старият Главен лесничей обаче не бе в състояние да даде на мъката си един такъв тих израз и като сви юмруци, изрева:
— Небеса, де да бях макар и за кратко по-млад! Щях да ида нататък и да накълцам цялото Мексико в тигана. Но тия мои стари кокали вече не позволяват. В тях повече няма ни костен мозък, ни някакъв бульон.
— Но моите са още млади, драги кръстнико! — извика Курт.
— Вярно е, момчето ми — рече старият. — Ама каква работа имаш в Мексико?
В същия миг Розета се обърна към двамата:
— Ах, наистина, скъпи Курт! Та нали тъкмо сега ще заминаваш за Мексико при президента Хуарес.
— Да — каза той. — Имам да реша там една задача, но се надявам да ми остане време да подиря нашите.
Траперът отправи изпитателен поглед към оберлейтенанта.
— Вие? Искате да идете в Мексико? Млади човече, останете си по-добре вкъщи! Въздухът отвъд океана не е за такива изтънчени господа. Хм, доста куршуми свистят там наоколо.
— Точно това ме радва.
Лешоядовия клюн се усмихна малко подигравателно.
— Но от някой такъв куршум човек лесно може да хвърли петалата.
— Зная. Накъде ще се отправите, след приключване на сегашната ви мисия?
— Отново към Мексико. Каквото имах да изпълнявам, го изпълних и чакам само отговора, който трябва да предам на президента и сър Дридън. Мога още днес да замина.
— Искате ли да пътуваме заедно?
— С удоволствие. Мисля, че мога да ви бъда полезен оттатък. Но, вие кога смятате да тръгнете?
— Определено бе за утре, но позволете един въпрос! Ако един пруски министър ви поиска откровена информация за положението в Мексико, бихте ли му я дал?
— Стига и той да бъде също така откровен с нас.
— Съмнявате ли се?
— Хм. При такива случаи човек трябва да бъде предпазлив. Прусия наистина не е приятел на Франция. Но как стоят нещата с Австрия?
— Та нали наскоро ги сразихме.
— Това е вярно. Значи да си мисля, че Прусия няма да направи много нещо за добрия Макс от Мексико. Но защо питате?
— Защото зная един министър, комуто сигурно ще е приятно да поговори с вас за Мексико.
— Как се казва.
— Бисмарк.
Лешоядовия клюн направи учудена физиономия.
— Самият Бисмарк, тоя жив дявол? На този мъж бих дал най-откровената информация. Но струва ми се, утре вече трябваше да пътувате?
— Действително имам заповед утре да потегля на път. Беше ми отпуснат само днешният дан да се сбогувам с близките си в Райнсвалден. Но смятам, че мога да рискувам да ви съпроводя до Бисмарк.
— И къде се намира той сега?
— В Берлин.
— Добре, ще идем при него!
— Значи сте съгласен. Благодаря ви. Но…хмм! — При тези думи Курт хвърли многозначителен поглед върху облеклото на ловеца от прерията. — Само че вашият външен вид никак не е подходящ за подобна визита.
— А, тъй ли? Хм. Ее, тук в торбата имам нещо по-добро. Истински мексикански костюм.
— О, не го слагайте в никой случай, защото не бива някой да ви сметне за мексиканец. Наложително е да се явите при Бисмарк инкогнито.
— Инкогнито? Мътните го взели, звучи аристократично! Как обаче да я свърша тая работа, а?
— Просто обличате един обикновен цивилен костюм. Аз ще се погрижа.
— Да се погрижите? Което значи да платите? Я ги оставете тия! Лешоядовия клюн не е човек, комуто трябва да плащат костюма. Предполага се, че един тип, тръгнал на пътешествие от Мексико за Европа ще има достатъчно пари сам да си купи едно сако и вратовръзка!
— Е, де, не исках да ви оскърбяваме?