— Тази вечер с последния влак.
— Заедно? Не ми отърва, защото не съм свикнал така. Предпочитам сам да разполагам със себе си. По-добре посочете някое място в Берлин, където да се срещнем!
— Хм. Не мога да настоявам, щом е такава волята ви. Хайде да се срещнем в три часа следобед в хотел «Магдебург». Тези дами и господа сигурно имат още много въпроси към вас, но аз трябва да направя някои приготовления и ще отида в стаята си!
Курт тръгна. Но едва ли бе стоял и половин час в стаята си, когато се почука. Вратата се отвори и влезе Роденщайн.
— Идвам само — рече той — да ти кажа, че американецът ще потегли още сега.
— За Берлин? — изненада се Курт.
— Преди това до Майнц. Но най-напред при мен. Та нали пушката му е още там. Някаква проклета, глупава стреляща сопа! Но самият момък има остър език.
— В такъв случай май нищо няма да излезе със затвора, а?
— Всъщност би трябвало да го окошаря, момъкът бе твърде груб с мен. Аз обича вежливостта и съм свикнал на фини обноски. И с тоя предпочитам да си нямам работа. Довиждане.
— Довиждане!
Докато вървеше, Роденщайн си промърмори:
— Е, да, той си е само за пандиза, ама — десет милиона гръмотевични бури! — хич и не съм знаел досега, че имам толкова мека душа.
15. Маскарадът в майнц
Няколко часа по-късно Лешоядовия клюн се размайваше из улиците на Майнц, оглеждайки любопитно фирмените табели на магазините. Най-сетне спря пред една сграда.
— «Магазин за облекло на Леви Хирш» — измърмори. — Ще вляза.
Още щом отвори вратата, бе посрещнат от един син на Израил с изпитателен поглед. Външността на Лешоядовия клюн не обещаваше много.
— Какво желае господинът? — запита иудеинът.
— Един костюм.
— Костюм? Цял? Ау, вай!
— Естествено цял! — отсече ловецът. — Не ми трябва скъсан.
— Скъсан? Боже на Авраам! Аз да имам скъсани дрехи за дамите и господата, които идват да купуват най-красивите неща при Леви Хирш — най-добрият marchand tailleur[17] в Майнц. Какъв е господинът?
— Това не го интересува.
— Оттук ли е господинът?
— Не.
— Значи господинът не идва може би да вземе вещите на кредит, както се казва на версия?
— Плащам веднага.
Търговецът сега огледа още по-внимателно Лешоядовия клюн и рече:
— Ето нещо приятно, което гали слуха ми. Значи господинът има достатъчно пари в себе си да плати един комплектен костюм, който се състои от сако, панталон и изискана жилетка?
— Какви бесове са се вселили в Него, та ще се интересува от кесията ми, не разбира ли от дума!
— Боже справедливи! Все пак е позволено да питам, за да се уверя щом като се касае за сключване на сделка!
— Да се уверял! По дяволите, за мизерник ли ме смята Той? Вехтошарят разпери пръсти като за защита, отскочи крачка назад и извика:
— Какво говори господинът? Как мога да си помисля думата, която той изговори и прозвуча като мизерник! Но нека господинът хвърли все пак един валиден поглед на самия себе си! Ами той носи през зимата дрехи, които са леки дори за лятото и каквито носят само най — простите хора.
— Пхтзиххххх! — налетя струя тютюнев сос право в лицето му. Той улови шокирано страните си с ръце и възкликна:
— Боже на Авраам! Какво прави господинът! Плюе в лицето на един почтен човек! Не може ли да плюе натам, където няма лице?
— Pshaw! Който не иска да бъде оплют, трябва да обмисля думите си, преди да ги е произнесъл. Но аз нямам време за дълги встъпления. Нека Той каже, дали ще ми показва костюм или не!
Синът на Израил избърса лице в пешовете на сакото си и отвърна:
— Естествено ще покажа, но нека все пак господинът благоволи да каже какъв желае да види!
— Хмм! — промърмори Лешоядовия клюн замислено. — Нуждая се от такъв, в който да не ме разпознаят.
— Значи господинът иска да се предреши?
— Да. Не бива да се разбере откъде идвам.
— А аз мога ли да знам откъде идва господинът?
— Това не Го интересува. За него нека е достатъчно, че имам намерение да пътувам така, както хората го наричат инкогнито.
— В такъв случай ще предложа един фрак, какъвто е носил великия Метерних по време на конгреса, състоял се в столицата Виена срещу френския император Наполеон.
— Кой беше тоя Метерних?
— Министър и властелин, могъщ като кайзер и богат като Великия Могул, който е два пъти по-голям от слон.
Търговецът отиде до един потаен ъгъл на дюкяна и донесе дрехата. Тя имаше червено-кафяв цвят, с буфанти, маншети и големи като чинии копчета. Лешоядовия клюн я огледа и се заинтересува: