— Колко струва тоя министерски фрак?
— Не ми е възможно да го дам за по-малко от дванайсет талера и десет сребърни гроша.
Ловецът бе навикнал на американските цени.
— Евтино е — заяви той. — Ето тринайсет талера! — Бръкна в ленения сак и извади един портфейл, от който наброи на иудеина тринадесет лъскави талера.
Търговецът се сащиса. Обясни:
— Господинът получи министерския фрак с четири талера по-евтино, но аз му поисках толкова малко, защото пожела да вземе и други неща и да комплектува един костюм. Да донеса ли жилетка и панталон?
— Естествено. Но те също трябва да ме правят инкогнито.
— В такъв случай по-напред трябва да попитам, като какъв иска да се представи господинът.
— Като какъв? Хм! Проклятие! За това хич не бях помислил. Че като какъв пък би трябвало да изглежда човек, който иска да пътува инкогнито?
— Хм. Може би господинът ще пожелае да се движи като артист?
— Артист? По врага, да! Ето какво ми отива. Сякаш съм създаден за тая цел. Но колко вида артисти има?
— На първо място поетите.
— Благодаря, те твърде много гладуват.
— Скулпторите.
— Прекалено чукат.
— Композитори и учители по музика.
— Хм! Не би било лошо. Композитор и учител по музика? Това повече ми допада. И що за жилетка трябва да имам?
— Ще дам на господина зелена жилетка с толкова много сини цветя, че човек би го сметнал за морава с незабравки. Ще донеса и тъмносив панталон, по модата от времето на Себастиан Бах, който свирел здравата на старите органи и композирал за целта кошове с ноти.
— Нека ми донесе Той тия две неща и да добави към тях чифт ботуши.
— Хубаво. Ще му дам аз и шапка, висока и широка, каквато е носил Орфей, преди да слезе при Оркус.
— Добре. Ще купя и шапката.
А тя бе ужасяваща. Периферията й имаше три фута в диаметър, а височината на бомбето — съобразена с нея.
— Щом господинът иска да пътува като учител по музика, не трябва ли да има и ноти, та да се вижда, че е голям композитор?
— По дяволите, да, да, за тях съвсем щях да забравя. Намират ли се при Него?
— Защо да нямам и ноти? Ще даде ли господинът един талер?
— Да. Дай ги насам?
Търговецът донесе ноти за китара и школни упражнения за пиано. Сетне продума замислено:
— Но щом един човек е композитор, то ще трябва да има и някакъв духов или струнен инструмент.
— Това е вярно. Нима има Той и инструменти?
— Естествено, че ще имам инструменти! Откупил съм дори една виола с две струни и един тромбон, върху който са рухнали три зида на Жерико.
— Да го донесе Той!
— Кое? Виолата или тромбона?
— Предпочитам тромбона.
— Ето го!
Евреинът измъкна тромбона изпод купчина стари железа.
— Всички дяволи! — изруга ловецът. — Та той е целият очукан!
— А как няма? Не казах ли, че върху него са се сгромолясали три стени на Жерико?
— Хм! Щом е така! Ама той има и две дупки!
— Защо човек трябва да недоволства от дупките, че те само улесняват музиката и дробовете! Няма да е необходимо да се издухва всичкият въздух чак отпред, след като са налице дупките.
— Наистина. Това е предимство! Какво струва тромбонът? — осведоми се Лешоядовия клюн.
— На мен струваше десет талера, но аз ще го дам за осем.
— Добре, ето парите! А не е ли по-добре да заплатя с банкноти? Сребърните монети ще са ми необходими за друго.
Лешоядовия клюн бръкна в сака и извади известен брой десетталерови банкноти, от които сложи една на масата, а останалите прибра в джоба на панталона си. Търговецът проследи алчно движението. Каква непредпазливост, да пъха толкова много десетталерови банкноти в джоба си!
— Имам да получавам два талера — рече Лешоядовия клюн. — Да ми даде Той за тях едни очила!
— Какви очила желае господинът? Какво да дам — обикновени очила, лорнет или монокъл?
— Нещо, което да пасва на инкогнитото.
— Тогава ще предложа едно антикварно пенсне от носа на маестро Глюк, който е композирал много парчета за театъра. Ето го. Струва ми четири талера, но ще го дам за два, защото господинът купи цял костюм.
— Хубаво! Ще го поставя още сега. Има ли тук някъде помещение, в което човек би могъл да се преоблече?
— Тъкмо магазинът е помещението, в което клиентите се обличат и събличат. Господинът може да отиде в ъгъла, а аз ще му помогна да се приготви.
— Няма ли Той желание да откупи стария ми костюм?
— Ау, вай! Кой ще даде нещо за тези вещи! Трябва да го огледам и тогава ще преценя какво мога да предложа.
Въпреки плачливия възглас, очите му бяха заблестели радостно. Той повече не откъсна очи от Лешоядовия клюн, който започна да сменя дрехите. Вехтошарят знаеше, че десетталеровите банкноти са мушнати в джоба и искаше да се убеди дали ще бъдат извадени.