След като навлече закупения костюм, Лешоядовия клюн изтика стария с крак и запита:
— Е, как стои работата? Ще го купи ли Той?
Иудеинът зорко бе наблюдавал — знаеше, че банкнотите са непобутнати.
— Ще разгледам нещата — произнесе.
Взе панталона в ръка, опипа незабелязано, както си мислеше, джоба отвън и ясно почувства как скъпоценните хартийки прошумоляват под натиска му. Трябва да бяха над двеста талера.
От столетия неговата раса бе развила пристрастен начин на мислене за печалба, тъй като съотечествениците му бяха правили невъзможното, да се заловят с обичайните за тях занаяти. Ето как съзнанието за изгода ги караше да не избързват с пазарлъка. От горчив опит при мнозина се бе разрасъл неспокойният стремеж към възможно по-голямо натрупване и подсигуряване с благата на живота. Та затова и не бе за чудене, че ръцете на вехтошаря се бяха разтреперили от страх да не му се изплъзне печалбата.
— Какво да дам за неща, които никой няма да купи? — рече той. — Те не струват нищо.
— Какво предлага Той? — запита късо Лешоядовия клюн.
— Давам за всичките работи един талер.
— Какво си въобразява Той! Да ги остави! Ще ги тикна в торбата!
Търговецът бързо отстъпи и каза:
— Ще дам два талера.
— И през ум не ми минава — отбеляза Лешоядовия клюн, който бе готов за тръгване и протегна ръка за нещата.
— Три талера — наддаде търговецът.
— Глупости.
— Четири талера.
— Не!
— Пет талера.
Вехтошарят трепереше от страх, сякаш бе хванал треска.
— Не, не мога да дам костюма за по-малко от четиридесет талера.
— Четиридесет! — извика търговецът, отваряйки очите си кажи — речи колкото устата. — Как е възможно!
— Материята на тия неща е изтъкана от вълната на ленивец. А който носи такава вълна, никога няма да пипне треска.
Ще си завия дрехите, щом няма да получа достатъчно за тях.
— Вълна от ленивец? Четиридесет талера! Боже на Авраам, Исаак и Яков, защото вълната била от ленивец! Ще дам десет талера, но нито пфениг повече.
— Четиридесет! Казвам го за последен път. Трябва да бързам за влака и нямам минута за губене.
«Ще пътува с влак?» — помисли евреинът. Тръгнеше ли човекът, връщане нямаше. Стойността на банкнотите нарасна.
Лешоядовия клюн улови панталона и го дръпна към себе си. Търговецът не го пусна и на свой ред го затегли, изпаднал в крайно затруднено положение.
— Тридесет — извика.
— Четиридесет!
— Тридесет и пет.
— Четиридесет! Или давай нещата насам!
— Боже На Авраам! Те вече не са на господина, а мои, защото ще дам четиридесет талера.
— Добре. Давай ги! — повели Лешоядовия клюн.
Вехтошарят попипа за сигурност още веднъж ценните хартийки, сви наедно отделните дрехи, сложи ги настрана и бръкна за пари. Бързаше да се отърве от непознатия, докато на оня не му е дошло на ума да потърси банкнотите си.
— Така, ето четиридесет талера — каза накрая. — Страшно много пари за едни дрипи. Свършихме. Господинът може да тръгва.
Лешоядовия клюн се изсмя в лицето му.
— Да, свършихме и аз мога да си вървя. Той ми беше определил доста порядъчни цени, но аз нищо не отбих, защото един джентълмен никога не го прави. Следователно сме квит. Довиждане.
— Довиждане, господине.
Едва бе излязъл Лешоядовия клюн и се отвори вратата на едно малко помещение, намиращо се зад магазията. Там бе всекидневната на евреина. Влезе жена му.
— Левилебен! — провикна се тя, кършейки ръце. — Какво стори! Една голяма, чудовищна глупост!
Той заключи чевръсто дюкяна отвътре и погледна с превъзходство смръщеното лице на жена си.
— Какво съм сторил? Глупост?
— Да, ужасна. Даде четиридесет талера за тези парцали. Сигурно нещо е мръднало в главата ти.
— Не, много съм си умен аз. Току-що извърших един много добър гешефт.
Лицето на жената се развесели.
— Чух всяка дума от вашата търговия. Кой беше човекът?
— Знам ли го? Питал ли съм го? Един глупак беше той. Купи най-калпавите ми неща на безумна цена.
— А ти купи тия дрипи, които не струват и десет сребърни гроша, на една още по-безумна цена.
— Жено, какво разбираш ти от тия работи? Тези дрипи струват много повече от четиридесет талера.
— Тъй, тъй, защото са от вълна на ленивец, а?
— Вълна от ленивец? Я не ставай смешна, Саралебен! Вълна от ленивец няма. Толкова е и осведомен тоя човек.