— Хубаво. Значи сме колеги. Аз съм горски вахмистър.
— Глупости! Знаеш ли, че трябва да отговаряш на всеки мой въпрос?
— Да не би въпросът ти да е останал без отговор?
— Да. Но какъв? Откъде си?
— Оттатък.
— Оттатък? Какво трябва да означава това?
— Е-е, ами че не съм отсам.
— Човече, обуздай си устата, в противен случай ще бъда принуден да те арестувам! Как се казваш?
— Лешоядовия клюн.
Сега полицаят се разгневи не на шега.
— Подиграваш ли се с мен? Откъде идваш?
— Оттам — Лешоядовия клюн посочи назад.
— И накъде отиваш?
— Натам — показа напред.
— Вече преля. Арестуван си.
— Хайде бе! Не е лошо. А ако се съпротивлявам?
— За съпротива срещу държавната власт ще получиш три години затвор.
— Zounds, това прави тринайсет. Днес вече трябваше да получа десет години.
— Аха! За какво?
— Не ти влиза в работата.
— Човече, ти или си смахнат, или си глупак, който опитва да си прави шеги с мен, но това скъпо ще ти струва.
— Я хайде, щом един от двама ни е смахнат, а другият глупав, на драго сърце приемам аз да съм смахнатият.
— Човече, за мен ли се отнасят тия?
— Не, за мен — смахнатия.
— Но глупакът остава за мен.
— Тъй ли, наистина ли остава за теб? Не съжалявам.
— Виждам, че с теб нищо не мога да постигна на улицата. Последвай ме! Напред!
— Накъде?
— Ще видиш. Какво имаш в торбата си?
— Разни неща за пътуване.
— А в тоя стар мех?
— Ловната ми пушка.
— Че имаш ли разрешително за носене на оръжие?
— Да, в мен е.
— Кой ти го издаде?
— Аз самият.
— Виж го ти, за теб това означава конфискация на пушката и че ще пипнеш нови две години пандиз.
— Мътните да го вземат! Още две години?
— Да. За подправяне на документи.
— Сега сумата вече възлиза на петнайсет години. Добре нараства.
— Да. Ако продължава така, може и още да се добавят. Водейки този разговор, те бързо крачеха напред, следвани от една непрекъснато увеличаваща се тълпа. Стигнаха Полицията.
— Ето мястото, където ще узнаеш какво значи арест.
— Това вече знам отдавна.
— Охо! Често ли са те прибирали?
— Не те интересува.
— Ти си един грубиян, чиято муцуна ще бъде запушена. Влизай!
Закрачиха по един дълъг коридор в зданието и стигнаха до чакалня, където седяха няколко блюстители на реда и изслушваха разни донесения. На една пейка пък киснеха неколцина души в очакване уреждането на делата им. Полицаят я посочи на Лешоядовия клюн и нареди:
— Сядай там!
Лешоядовия клюн не обърна внимание на думите. Остави торбата и пушката с калъфа на пода и се тръшна на един стол, предназначен за служители.
— Стой! Не там имах предвид — обади се полицаят. — Тоя стол не е за хора от твоята пасмина.
Лешоядовия клюн дигна рамене.
— Хм. И какво всъщност разбираш под хора от моята пасмина?
— Такива, чието място е на скамейката.
— Ее, тогава само се настани, моля! Ти при всички случаи разбираш повече от твоя и моя пасмина. Така най-добре ще знам кое място ми принадлежи.
Останалите защитници на реда учудено се взряха в него и един от тях рече:
— Ама че опърничав тип! Какъв е всъщност?
— И самият той не знае — отвърна придружителят на Лешоядовия клюн.
— Сякаш е на карнавал. Откачен ли е?
— Срещнах го на улицата, където народът търчеше на тълпа подире му. Не пожела да се легитимира, за което го доведох тук.
— Ще се научи да говори той!
— Вече мога, стари момко — подхвърли Лешоядовия клюн. — Само дето не намирам за нужно да се впускам на улицата в дълги ораторствания. Нямам време за целта.
— Тук все ще се намери.
— Не много. Трябва да потегля със следващия влак.
— Тая работа не ни интересува. Накъде всъщност имаш намерение да се отправиш?
— Хмм! Да не искаш да пътуваме заедно?
— С теб? И на ум не ми идва — захили се служителят.
— Е, тогава не е нужно да знаеш накъде ще се отправя.
— Охо! Че ти си най — големият грубиян, който се е мяркал пред очите ми. Тук ще те приучат към необходимата учтивост!
— Пхтзиххххххх! — изплю се Лешоядовия клюн покрай лицето му. — Да не би да ме приучиш ти? — осведоми се. — Много не ми се виждаш подходящ за тая работа.
— По дяволите! — изруга полицаят. — Какво ти скимна да плюеш към мен и да ми подхвърляш такива оскърбления! Ако си го позволиш още веднъж, ще те окауша свит одве. А сега веднага ставай от стола и отивай на пейката, където ти е мястото!
Лешоядовия клюн се намести още по-удобно на стола и кръстоса безгрижно крака.