— По-кротко, по-кротко, стари момко! Всеки, който е седял на тоя стол, може да оцени честта, дето сега аз седя на него.
— Значи пак опърничавост! Сега ще ти отредя едно жилище, където можеш да се нанесеш на удобства, без да дотягаш на другите и да ги оскърбяваш. Тръгвай с мен в кауша!
— В кауша? Дяволски малко желание имам да ходя там. Ето какво мога да ти кажа.
— Та ние дявола ли ще питаме дали имаш желание или не. Хайде, тръгвай!
Въдворителят на реда сложи ръка на рамото на Лешоядовия клюн. Но ловецът от прерията я отръска, надигна се и заговори:
— Човече, я чуй по-напред какво ще ти кажа! Не съм сторил нищо лошо и мога да се обличам както ми харесва. А че народът тичал след мен, само показва колко е глупав. Мога да се легитимирам и да давам съответните отговори и информация, стига човек да се отнася към мен като с джентълмен.
Държането и думите на Лешоядовия клюн направиха впечатление. Чиновникът го изгледа с удивление.
— Джентълмен? — запита смаян. — Да не искаш да кажеш, че си чужденец? Само недей си мисли, че някой ще ти повярва!
— Pshaw. Какво си мислиш или не, ми е все едно. Но ми изглежда, че не си свикнал да общуваш с джентълмени, тъй като хората нямат навика да разговарят с тях на «ти».
Другият отново побесня.
— Човече, какво си позволяваш — викна с по-висок тон, отколкото бе прието да се говори в чакалнята. — Само ще ти обърна внимание, че ние тук имаме средства за вразумяване на упорити безделници!
В този момент една врата се разтвори шумно, някакъв очилат господин подаде глава и запита осъдително:
— Какво става тук? Знаете, че не позволявам подобни дандании.
Полицаите мигом застанаха чинно.
— Прощавайте, хер комисар — извини се един. — Имаме един арестант, който е извънредно непокорен.
Комисарят огледа Лешоядовия клюн.
— Всички дяволи, що за тип е?
— Не знаем. Отказва да даде каквато и да била ицформация.
— Прегледахте ли документите му?
— Би било безсмислено. Смятах да го сведа до знанието ви, тъй като явно не гледа на нас като на правомощни.
— Защо е арестуван?
— Необикновеният му външен вид бе повлякъл цяла тълпа след себе си. Поисках му сведения за личността, яла не получих удовлетворителни отговори. Ето защо го арестувах.
— Доброволно ли те последва?
— Да. Но тук стана груб и дори се осмели да отправи заплахи, защото — ха-ха-ха-ха! — не сме се отнасяли с него като към джентълмен, както смехотворно настояваше.
— Да, така беше, и понеже ме заплашиха с арест — вметна Лешоядовия клюн.
Комисарят му метна застрашителен поглед.
— Нека Той отговаря, само когато Го запитат.
— Не мога да чакам, докато някой си благоволи да ме запита — не остана длъжен Лешоядовия клюн. — Времето ми е късо отмерено, трябва да потегля със следващия влак.
— Накъде?
— Нямам причини да го съобщавам на всеки.
— Аха! Така, така! И навярно и аз няма да го узная?
— Ако притежавате необходимите за целта пълномощия и ме запитате по учтив начин, няма да ви откажа сведенията.
Комисарят се изсмя подигравателно.
— Е хубаво, необходимите пълномощия имам, а ще се обръщам към Него с учтивост, каквато аз намеря за добре. Какво има Той в кожения мех?
— Пушка.
— Пушка? Я гледай! Има ли Той разрешително?
— Да.
— Какво носи Той в торбата?
— Разни неща!
— Отговорът не е достатъчен. Нека той ги изброи поотделно!
— Вещите не са мои. Който иска да разбере какво има вътре, да провери! Между другото ще си позволя въпроса, дали това е стаята, в която ще провеждате разговор с мен. Вече казах, че съм готов да дам информация, но не и пред какви да е уши. Не е чудно да нарекат сетне човека опърничав.
— Тогава нека Той влезе!
Комисарят се оттегли при тези думи в стаята си, давайки знак на полицая да внесе сака и пушката.
Лешоядовия клюн влезе и забеляза, че в помещението се намира и друг човек, удивително приличащ на първия, което навяваше предположението, че двамата са братя. Носеше дълги, добре поддържани мустаци независимо от цивилното облекло, видът му явно издаваше военния. Но онова, което най-много биеше на очи при него, бе дясната ръка. От ръкава стърчеше ръкавица от глазет, която ясно даваше да се разбере, че не покрива жива ръка. Това беше бившият хусарски лейтенант от Гвардията фон Рафенов, който преди четири месеца бе изгубил, както и полковник фон Винслоф, десницата си в двубой с Курт Унгер.
Господинът огледа влезлия с полуучуден, полунаемешлив поглед.
— Всички дяволи, що за бостанско плашило водиш? — запита той усмихнато комисаря.